2
определение по гр.д.№ 2115 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2115 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. П. срещу решение № 30 от 11.01.2017 г. по в.гр.д.№ 1946 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 2999 от 22.07.2016 г. по гр.д.№ 14529 от 2015 г. на Варненския районен съд за допускане на делба на недвижим имот /поземлен имот с № 050058, находящ се в землището на [населено място], [община], област В., местност „Т. Г.“, с площ от 12,022 дка, с начин на трайно ползване нива, четвърта категория на земята, по плана за земеразделяне на [населено място]/ между К. Ж. К. с квота 1/3 ид.ч. от имота, М. Д. П. с квота 1/3 ид.ч. от имота и С. Ж. К. и К. Д. К. с квота 1/3 ид.ч. от имота при условията на съпружеска имуществена общност.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Касаторката твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена от нея съдебна практика /Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 660 от 17.05.2016 г. по в.гр.д.№ 469 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, решение № 133 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 2020 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и решение № 464 от 15.01.2014 г. по гр.д.№ 2488 от 2013 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о./ по следните правни въпроси:
1. Валидна ли е публична продан на недвижим имот, осъществена от публичен изпълнител за събиране на публични държавни вземания, който имот не е собственост на длъжника, но е закупен от лице, спрямо което е обявена относителна недействителност на сделката по реда на чл.24, ал.4 СК ?
2. Обвързва ли силата на пресъдено нещо на преюдициално решение по иск с правно основание чл.239, ал.2 ДОПК невзелото участие в производството по това дело лице, което е необходим другар на ответника по това дело по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК ?
Освен това, касаторката счита, че произнасянето на ВКС по поставените от нея правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 11.05.2017 г. ответниците по жалбата К. Ж. К. и С. Ж. К. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано.
Ответницата К. Д. К. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за допускане на делбата на процесния имот при горепосочените квоти, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил придобит от съделителката К. Ж. К., съделителката М. Д. П. и бившия съпруг на К. К.- Т. Д. К. при равни квоти /по 1/3 ид.ч./ на валидно правно основание- договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 13 от 23.01.2008 г. С договор, обективиран в нотариален акт № 173 от 24.08.2011 г., Т. К. е дарил на сестра си М. П. притежаваната от него и съпругата му в режим на СИО част от имота. Тази сделка е била прогласена за относително недействителна спрямо съпругата на Т. К.- К. Ж. К. на основание чл.24, ал.4 СК с влязло в сила решение № 628 от 27.03.2013 г. по в.гр.д.№ 400 от 2013 г. на Варненския окръжен съд. Поради това съдът е приел, че на 25.03.2014 г., когато притежаваната от Т. Д. К. 1/3 ид.ч.от имота е била възложена от публичен съдебен изпълнител на К. Ж. К., Т. К. е бил собственик на тази ид.ч. от имота и съответно принудителното изпълнение върху тази част е валидно. На основание постановлението за възлагане от 25.03.2014 г. К. Ж. К. е придобила притежаваната от вече бившия й съпруг Т. К. идеална част от имота и по-късно, с нотариален акт № 96 от 31.03.2014 г. валидно е прехвърлила 1/3 ид.ч. от този имот на съделителя С. Ж. К., по време на брака му с другата съделителка К. Д. К.. След всички тези прехвърлителни сделки съдът е приел, че процесният имот е останал съсобственост между следните лица и при следните квоти: К. Ж. К. с квота 1/3 ид.ч. от имота, М. Д. П. с квота 1/3 ид.ч. от имота и С. Ж. К. и К. Д. К. с квота 1/3 ид.ч. от имота при условията на съпружеска имуществена общност.
Съдът е приел за неоснователно твърдението на ответницата М. П., че влязлото в сила решение № 660 от 17.05.2016 г. по в.гр.д.№ 469 от 2016 г. на Варненския районен съд, образувано по предявен от М. П. срещу Т. К. и ТД на НАП- В. отрицателен установителен иск за собственост на 1/3 ид.ч. от имота, обвързва със сила на пресъдено нещо и съделителката К. К.. Съдът се е мотивирал с това, че К. К. не е била страна по това дело, нито е била правоприемник или необходим другар на страна по делото по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, за да се счита съгласно чл.298 ГПК, че решението по това дело има спрямо нея сила на пресъдено нещо.
Няма основание за допускане на касационното обжалване на това решение по поставените от касаторката правни въпроси поради следното:
1. Първият поставен въпрос /валидна ли е публична продан на недвижим имот, осъществена от публичен изпълнител за събиране на публични държавни вземания, който имот не е собственост на длъжника, но е закупен от лице, спрямо което е обявена относителна недействителност на сделката по реда на чл.24, ал.4 СК/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК от значение за конкретното дело, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд въобще не се е произнасял по въпроса дали е валидна осъществена от публичен държавен изпълнител публична продан на имот, който не е собственост на длъжника по изпълнението. Не е и бил длъжен да се произнася по този въпрос, тъй като е приел и по делото е било установено, че осъщественото от публичен държавен изпълнител принудително изпълнение чрез възлагане на 1/3 ид.ч. от имота на К. К. е било насочено върху ид.ч. от имота, която е била собственост на длъжника по изпълнението Т. К..
2. Вторият поставен въпрос /обвързва ли силата на пресъдено нещо на преюдициално решение по иск с правно основание чл.239, ал.2 ДОПК невзелото участие в производството по това дело лице, което е необходим другар на ответника по това дело по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение- съдът не се е произнасял и по този въпрос. Въззивният съд не е и бил длъжен да се произнася по въпроса дали решението по иск по чл.239, ал.2 ДОПК обвързва със сила на пресъдено нещо неучаствалия по това дело необходим другар на ответника, тъй като е приел и по делото е било установено, че К. Ж. К. не е била необходим другар на бившия си съпруг Т. Д. К. по гр.д.№ 3570 от 2015 г. на Варненския районен съд и в.гр.д.№ 469 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, образувано по предявен от М. Д. П. срещу ТД на НАП-В. и Т. Д. К. отрицателен установителен иск за собственост. К. Ж. К. би била необходим другар на Т. К. по това дело и съответно решението по това дело би я обвързвало със сила на пресъдено нещо, само ако е била съпруга на Т. Д. К. по време на воденето на делото. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по гр.д.№ 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС. Видно от представените по делото решение № 4 от 04.01.2016 г. по гр.д.№ 3570 от 2015 г. на Варненския районен съд, решение № 660 от 17.05.2016 г. по в.гр.д.№ 469 от 2016 г. на Варненския окръжен съд и бракоразводното решение № 2355 от 17.05.2013 г. по гр.д.№ 11290 от 2011 г. на Варненския районен съд, гр.д.№ 3570 от 2015 г. на Варненския районен съд, образувано по предявения от М. П. срещу Т. К. и ТД на НАП-В. отрицателен установителен иск за собственост, е било заведено през 2015 г., много след прекратяването на брака между Т. Д. К. и К. Ж. К. с решението по гр.д.№ 11290 от 2011 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 14.06.2013 г. Следователно към момента на завеждане на гр.д.№ 3570 от 2015 г. на Варненския районен съд К. К. и Т. Д. К. вече не са били съпрузи и като такива са били обикновени съсобственици на имота- предмет на делото. А обикновените съсобствениците не са задължителни другари по предявен от тях и срещу тях иск за собственост. В този смисъл е константната практика на ВКС, която се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС, например: решение № 221 от 05.06.2012 г. по гр.д.№ 1190 от 2011 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 105 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 833 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 255 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 4152 от 2013 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 157 от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 7651 от 2013 г. на ВКС, четвърто г.о.и други.
Независимо от гореизложеното, не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /редакция, преди изменението на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./ за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд поради противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторката съдебна практика, поради следното:
1. Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е напълно неотносимо към настоящото дело, по което не се касае за предявен иск по чл.135 ЗЗД от трето лице за имот- СИО на длъжника по принудителното изпълнение и съпруга му /въпрос по т.1 от тълкувателното решение/, нито за разпоредителна сделка със семейно-жилище-лична собственост на единия съпруг, извършена без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд /въпрос по т.2 от тълкувателното решение/, а за разпоредителна сделка на единия съпруг със семейно имущество, която е била обявена за относително недействителна по предявен от другия съпруг иск по чл.24, ал.4 СК. По отношение последиците на тази относителна недействителност има константна съдебна практика /например решение № 737 от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 832 от 2009 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о, решение № 287 от 13.06.2011 г. по гр.д.№ 272 от 2010 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 435 от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 464 от 2010 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 513 от 26.01.2012 г. по гр.д.№ 890 от 2010 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о, решение № 316 от 15.11.2012 г. по гр.д.№ 608 от 2012 г. на ВКС, ГК, трето г.о. и др./, според която уважаването на иска по чл.24, ал.4 СК осуетява настъпването на вещноправното действие на разпоредителната сделка изцяло, тоест имотът- предмет на тази сделка остава в СИО на двамата съпрузи.
2. В решение № 660 от 17.05.2016 г. по гр.д.№ 469 от 2016 г. на Варненския окръжен съд е прието, че прогласената с решението по чл.24, ал.4 СК недействителност на сделката по нотариален акт № 173 от 24.08.2011 г. намира приложение само и единствено в отношенията между Т. К. и К. К., а по отношение на трети лица като ТД на НАП- В. тази сделка е валидна. В обжалваното решение е прието същото- че с оглед влязлото в сила съдебно решение № 628 от 27.03.2013 г. по в.гр.д.№ 400 от 2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по предявен от К. К. срещу Т. К. и М. П. иск по чл.24, ал.4 СК, спрямо съделителката и ищца по това дело К. К. следва да се приеме, че сделката по нотариален акт № 173 от 24.08.2011 г. е недействителна, поради което дарената с тази сделка част от съсобствения имот следва да се счита за СИО между К. К. и прехвърлителя Т. К., а след техния развод- за обикновена съсобственост между тях. Приобретателката по сделката М. П. не е трето лице по тази сделка, а страна по нея и като участвала по делото ответница е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по това дело.
3. В решение № 133 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 2020 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о. е прието че съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на решение, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор. Такава пълна идентичност има обаче когато и страните и предмета на делата са идентични /в този смисъл чл.298 ГПК/. Същото е прието и в обжалваното решение на Варненския окръжен съд: в съответствие с разпоредбата на чл.298 ГПК съдът е приел, че влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 469 от 2016 г. на Варненския окръжен съд няма сила на пресъдено нещо спрямо съделителката К. К., която не е била страна по това дело, нито правоприемник или необходим другар на страна по делото.
4. В решение № 464 от 15.01.2014 г. по гр.д.№ 2488 от 2013 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о. е прието, че влязлото в сила решение е задължително за страните и техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката. По отношение на страните и техните правоприемници решението се ползва със сила на пресъдено нещо. То обаче няма такава сила за съдилищата и учрежденията. Те имат само задължение да зачитат силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, което означава, че имат задължение да възприемат като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхождат от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН и да се откажат от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, решен със СПН между страните, по отношение на които се разпростират субективните предели на СПН на решението. Съдът и държавните учреждения обаче имат право на преценка дали е възникнала СПН на решението и ако е възникнала- спрямо кои лица. Предвид на изложеното обжалваното решение не противоречи на посоченото решение на ВКС: в него въззивният съд не е отрекъл СПН на решението по в.гр.д.№ 469 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, а само е преценил, че това решение не се ползва със СПН по отношение на съделителката К. К..
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 11.01.2017 г. по в.гр.д.№ 1946 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
2