5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 549
С.,27.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 960/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 600 от 09.07.2009 г. по т.д.№ 422/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се потвърждава решение № 35 от 18.02.2010 г. по т.д.№ 269/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд. С потвърденото решение първоинстанционният съд отхвърлил предявения от [фирма]-гр.С. срещу [фирма], [населено място] иск за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът му дължи сумата 420 000 евро, от които 400 000 евро главница по договор за заем от 04.03.2009 г. и 20 000 евро възнаградителна лихва, както и направените разноски в заповедното производство.
В касационната жалба е въведено оплакване за постановяване на въззивното решение при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му като неправилно. Развити са подробни съображения по всяко едно от тях, като според касатора процесуалните нарушения се изразяват във възприемането в противоречие с чл.195 ГПК на заключение на вещо лице, съдържащо изводи по правни въпроси, в изолираното му обсъждане, без връзка с останалите доказателства по делото, в изключването на свидетелски показания за установяване на факти, до които не се отнася забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, а нарушенията на материалния закон са свързани с отказа на съда да подведе установените по делото факти под нормата на чл.240 ЗЗД като последица от неправилното тълкуване на пълномощното на лицето, което според касатора е овластено от законния представител на дружеството-заемател да извършва от негово име всички правни действия, свързани с финансиране и изграждане на жилищен блок в [населено място], по повод именно на който пълномощникът сключил процесния договор за заем.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в синтезиран вид са възпроизведени оплакванията за неправилност на въззивното решение, като се поддържа, че „с атакуваният съдебен акт са решени важни процесуални и материалноправни въпроси в противоречие на точното прилагане на закона, а правилното им решаване е от важно значение на правилното и точно прилагане на закона и развитието на правото”.
Ответникът по касация [фирма] в писмения си отговор по чл.287, ал.1 ГПК изразява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е прието, че претенциите на [фирма] срещу [фирма] се основават на договор за заем от 4.03.2009 г., според който предоставените в заем на ответното дружество 400 000 евро, предназначени за финансиране изграждането на собствения на заемателя обект в [населено място] следва да му бъдат върнати на 8 равни вноски от по 50 000 евро с падеж на последната 04.04.2009 г., която дата се явява падеж и на договорената възнаградителна лихва в размер на 20 000 евро. При сключването на договора заемателят [фирма] се представлявал от съдружника си А. И. по пълномощно, издадено му от Р. М. като законен представител на търговското дружество.
Прието е за установено, че договорената сума с отразена в РКО от 04.03.2009 г. левова равностойност в размер на 782 332 лв. била предадена на А. И., както и че наличността й в касата на ищеца към посочената дата се доказвала от заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което заемодателят разполагал с парични средства в размер на 795 369 евро, внесени от ТД [фирма], [населено място] с ПКО от 25.02.2009 г.
За да отговори на спорния по делото въпрос относно представителната власт на съдружника И. при сключването на процесния договор от името и за сметка на представляваното дружество, въззивният съд след анализ на издаденото му от [фирма] пълномощно, изцяло възпроизведено в съобразителната част на решението приел, че упълномощаването е изрично в рамките на изчерпателно изброените правни и фактически действия във връзка със строителството на обект на дружеството в [населено място], в които не е включено правото да сключва договори за заем и да получава реално сумите по тях в брой. Поради това и като е изложил съображения, че ответното дружество се е противопоставило на извършените от негово име правни действия по сключения с ищеца договор за заем с подаване на възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК и молба за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 ГПК по ч.гр.д.№ 4308/2009 г. на КРС, въззивният съд заключил, че презумпцията на чл. 301 ТЗ е оборена. С оглед забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК съдът приел за недопустими свидетелските показания във връзка с получаване на заема от ответното дружество.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, който счита за обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК за изхода на конкретното дело. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано единствено с релевираните в касационната жалба нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, довели до незаконосъобразния според него извод за липсата на възникнало между страните по спора заемно правоотношение по договора от 04.03.2009 г.
Касаторът не поддържа да е разрешен от въззивния съд и релевантен процесуалноправен въпрос, какъвто би бил налице, когато въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както и когато въззивният съд е зачел ненадлежно извършени процесуални действия от страните или не е зачел надлежно извършени от тях процесуални действия, като е процедирал неправилно, в който случай биха могли да се обсъждат сочените от жалбоподателя извършени процесуални действия. Така поддържаните нарушения на въззивния съд са относими към правилността на съдебния акт и подлежат на преценка при осъществяване на касационния контрол в производството по чл.290 ГПК, но не и в това по чл.288 ГПК за селектиране на касационните жалби.
В случая изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК възпроизвежда касационната жалба, поради което съдържанието му не позволява уточняване на значимия за делото правен въпрос, а предполага извеждането му от касационната инстанция, което е недопустимо според задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Но дори изложението да съдържаше въпросите, обусловили правните изводи на въззивния съд, бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без аргументация на значимостта им за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла на цитираното тълкувателно решение дава основание да се приеме, че освен общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, липсва и сочената от касатора допълнителната предпоставка за достъп на решението до касация.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 600 от 09.07.2009 г. по т.д.№ 422/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: