1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 08.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1992 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на синдика на ПБ [фирма], [населено място] /н/ срещу Определение № 303 от 10.05.2014г. по в.ч.т.д.№ 213/2014г. на Варненския АС, с което е потвърдено определение № 144/14.02.2014г. по т.д.№ 100/2010г. на Разградския ОС, с което на основание чл.129,ал.3 ГПК и чл.299,ал.2 ГПК производството по делото е прекратено.
За да потвърди определението на окръжния съд, въззивният съд е приел, че синдикът на ПБ [фирма] /н/ не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба, с която на основание чл.647 ТЗ се иска обявяване за недействителни плащания по банкови бордера, извършени от несъстоятелния длъжник в полза на [фирма], Б. за периода 14.04.2008г.-19.12.2008г. в размер на 405 386.52лв. Мотивирано е, че синдикът не е внесъл уточнение за характера на сделките, чиято недействителност претендира да бъде прогласена, а твърдението е, че самите плащания са сделки и те са предмет на предявения отменителен иск по чл.647, т.1, или т.7 ТЗ /стара редакция/. Изложени са съображения, че плащанията не са самостоятелни сделки, а изпълнение по сделки, поради което следва да бъде конкретизиран видът им и датата на сключване. Поради липса на индивидуализация на спорното право и неизпълнение на дадените указания за посочване на сделките като вид, цена, дата на сключване, е счетено, че е невъзможна и правната квалификация на конкретното основание /хипотеза/ на отменителния иск по чл.647 ТЗ. По отношение на иска в частта за обявяване недействителността на плащанията, извършени в периода 06.01.2009г.-19.02.2009г., е обсъдено, че претенцията е била предмет на произнасяне с влязло в сила решение от 19.05.2012г. по т.д.№ 17/2012г. на Разградския ОС, с което тези действия по изпълнение на парични задължения в полза на [фирма] са прогласени за нищожни, на основание чл.646,ал.2,т.1 ТЗ /ред ДВ 70/98г./, т.е. защитата на кредиторите на несъстоятелността спрямо тях е вече реализирана.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че са извършени разплащания и по делото „няма доказателства”, че те са в изпълнение на договор или срещу насрещно задължение. Поддържа се, че съдът се е самосезирал, като е констатирал наличие на влязло в сила решение по т.д.№ 17/2012г. на Разградския ОС. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като правни са поставени въпросите: Правилни ли са действията на инстанциите и приетото от тях, че ищецът следва да посочва фактически състави и приложим закон, след като е изпълнил условията за редовност на исковата си молба; Следва ли решаващият състав да приема за меродавно евентуалното становище на ищеца по приложимия закон и ако не го приеме, може ли да прекрати делото без да реши спора по същество; Следва ли съдилищата да приемат, че между страните е воден идентичен спор, без този довод да е повдигнат от страните по делото и при положение, че разрешеният спор е по чл.646 ТЗ, а настоящият по чл.647 ТЗ. Подържаната допълнителна предпоставка е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Неоснователността на искането за допускане на определението до касационен контрол произтича от липсата на поставен релевантен и имащ характер на правен въпрос във връзка с изводите на въззивната инстанция. Касаторът смесва задължението си да изложи фактически твърдения за конкретен състав на иска по чл.647 ТЗ –сделка от вида на визираните в разпоредбата, с дължимата от съда правна квалификация на иска. Изпълнението на указанията за посочване на вида на сделката, насрещната страна по нея, ползващо се от нея трето лице и датата на сключване, е решаващо, и с оглед незабавното действие на пар.9 на ЗИД на ТЗ /ДВ бр.20/2013г./, с който е изменена разпоредбата на чл.647 ТЗ, като новата намира приложение и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността.
Становището на касатора, че следва да бъдат обявени за недействителни, на основание чл.647 ТЗ действия, които вече са прогласени за нищожни на основание чл.646, ал.2,т.1 ТЗ/стара редакция/, също не може да обоснове допустимостта на касационното обжалване.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 303 от 10.05.2014г. по в.ч.т.д.№ 213/2014г. на Варненския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.