О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 29.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 502/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от З. С. Ч. ЕГН **********, гр. С. чрез адвокат Н против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ А въззивно отделение от 23.06.2008 г., постановено по гр. д. № 367/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд, І Гражданска колегия, 35 състав от 15.10.2007 г. по гр. д. №11688/2007 г., с което на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД З. С. Ч. е осъдена да предаде на „Национална с. база” ЕАД, гр. София, бул. „Е” № 38 държането на недвижим имот – апартамент № 1* находящ се в гр. С., ул. „Н” № 1*„Д”, хотел „Д”, ет. 11 и да заплати 70 лв. разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 5 ГПК.
С жалбата са заявени доводи за недопустимост и за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановяване при съществени процесуални нарушения-решението е немотивирано, в производството са отказани доказателства за добросъвестно изпълнение на наемните правоотношения от страна на наемателя и за изясняване дали процесният имот е в патримониума на ищеца.
Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се на решение на СГС, ІV-д състав от 19.05.2006 г. по гр. д. № 1229/2006 г. и на решение на ВКС, V г.о. № 549/07 от 23.04.2007 г. по гр. д. № 376/2006 г., които са приложени.
Подадена е молба от З. С. Ч. С. за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл. 282 ГПК.
За ответника по касация „Национална с. база” ЕАД, гр. С. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК от изпълнителен директор Д процесуален представител юрисконсулт А. К. М.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване на решението Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е основателен иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Срокът на сключения между страните срочен наемен договор за процесния апартамент е договорен до 31.12.2005 г. След изтичане срока на договора наемателят /сега касатор/ е продължила да ползва жилището без противопоставяне от страна на наемодателя и след тази дата договорът се е трансформирал в договор за наем без определен срок. Съгласно чл. 238, ал. 1 ЗЗД наемодателят е отправил писмено предизвестие-покана до наемателя за освобождаване на наетия имот след изтичане на един месец. Поканата е връчена на наемателя на 12.07.2006 г. и срокът на наемния договор е изтекъл на 12.08.2006 г., от която дата наемателят държи процесното жилище без правно основание.
За да са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК касаторът трябва да е посочил съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е решаван противоречиво от съдилищата.
В изложението е посочено, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, свързан с правата на касатора като наемател на държавно ведомствено жилище и че решението противоречи на практиката на ВКС и на ВАС по отношение опразването на държавни ведомствени жилища, като неправилно е приложен реда на ЗЗД, а не на ЗДС, във връзка с което са представени решение на ВКС, V г. о. № 549/07 от 23.04.2007 г. по гр. д. № 376/06 г. и решение на СГС, ІV Д състав от 19.05.2006 г. по гр. д. № 1229/2006 г, за което няма данни да е влязло в законна сила.
Основанията за допустимост на касационното обжалване, посочени от касатора не са налице.
Въззивният съд не се е произнесъл по посочения от касатора материалноправен въпрос, тъй като спорът между страните не е с обект държавно ведомствено жилище /по делото в тази насока няма данни, не е подкрепено с доказателства по делото твърдението на наемателя във въззивната жалба, че ищецът-наемател не е собственик на процесното жилище/.
При това положение поставеният от касатора въпрос в конкретния случай не съставлява съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и не е налице основното изискване за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С представените към изложението съдебни решения не се подкрепя тезата на касатора, тъй като предявените искове са разгледани по реда на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, а не по реда на ЗДС.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Предвид отклоняването на касационната жалба като недопустима не е налице основание за спиране изпълнението на въззивното решение и молбата на касатора в този смисъл следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градки съд, ІІ-А въззивен състав от 23.06.2008 г., постановено по гр. д. № 367/2008 г. по касационна жалба от З. С. Ч. С. ЕГН **********, с дом. Адрес: София, ул. „Н”, хотел „Д”, ап. 1104.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. С. Ч.- С. за спиране изпълнението на въззивно решение на СГС, ІІ А въззивен състав от 23.06.2008 г. по гр. д. № 367/08 г.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на председателя на състава:
Считам, че произнасянето по делото е преждевременно.
С определение от 7.05.2009 г. Конституционният съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искането на омбусмана на Република България, с което е оспорена конституционосъобразността на разпоредбите на чл. 280, ал. 1 ГПК, чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 288 ГПК /ред., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./, поради противоречие с чл. 56, чл. 119 и чл. 124 от Конституцията на Република България.
Считам, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК Върховният касационен съд, ІІІ г. о. следва да спре производството по настоящото дело до произнасяне на Конституционния съд по съществото на к. д. № 4/2009 г.
Нямам възражения относно становището на съдебния състав за недопускане касационно обжалване на въззивното решение по изложените в мотивите на определението съображения.
Съдия:
/Надя Зяпкова/