О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 549
София 20.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 233/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. М. Л. , упражняващ търовска дейност като едноличен търговец с наименование “М”, гр. П. срещу въззивно решение № 519 от 16.10.2008 г. по т.д. № 847/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 234 от 27.06.2008 г. по т.д. № 179/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен предявения от Е. “А” сумата 61 328.88 лв., представляваща неплатена цена по осъществена между страните търговска продажба на котелно гориво по фактури № 15788/29.10.2001 г. и № 16539/17.12.2001 г., както и обективно съединения иск по чл.86 ЗЗД за сумата 28 431.86 лв.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че при връщане на делото на първоинстанционния съд в нарушение на постоянната практика на ВКС делото е започнало от фазата на устните състезания и поради това той е бил лишен от възможността да релевира възраженията си и да ги подкрепи с доказателства. Развитият от него довод пред въззивната инстанция за допуснато съществено процесуално нарушение било счетено за неоснователно по съображения, че след обезсилване на решението от ВКС и връщане на делото за разгледане от друг състав на първоинстанционния съд ответникът не е представил доказателства, установяващи тезата му, което дало основание на съда да започне производството от фаза, в която дейността му се ограничава до повтаряне на устните състезания и постановяване на ново решение. В подкрепа на твърдението му, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно фазата, от която следва да се възобнови производството пред първоинстанционния съд е направено в отклонение от пратиката на ВКС се цитира Решение № 223 от 31.03.2008 г. по т.д. № 803/2007 г. на І т.о.
Ответникът по касация Е. “А” не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение е второ поред, след като първото решение и оставеното с него в сила решение на първоинстанционния съд са обезсилени и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Основание за обезсилване на решенията е неточното посочване на наименованието на ответника в диспозитива на решението му – вместо Е. “М” в диспозитива като ответник е посочен Е. “М”. Съставът на ВКС приел, че конституираният ответник по реда на чл.120 ГПК (отм.) е именно Е. “М”, с решението е осъден Е. “М”, каквато страна в процеса не е конституирана, поради което е заключено, че съдилищата са се произнесли по непредявен иск и решенията им са недопустими.
При новото връщане на делото са участвали представители на двете страни и на проведеното единствено съдебно заседание са обсъждани доказателствените им искания, вкл. и тези на настоящия касатор (за представяне на оригиналите на данъчните фактури), но като се позовал на заключението на изслушаната по делото експертиза, на която според обясненията са й били представени такива и с оглед становището на противната страна, че вече не разполага с тези оригинали, първоинстанционният съд приел искането за неоснователно и дал ход по съществото на делото, като с постановеното от него решение осъдил настоящия касатор по иска с правно основание чл.327 ТЗ.
Твърдението на касатора, че като потвърдил съдебния акт на първоинстанционния съд, въззивният съд се е произнесъл по повдигнатия от него процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обуславящо приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Като ответник по делото настоящият касатор е конституиран по реда на чл.120 ГПК(отм.) при провеждане на първото съдебно заседание от първоинстанционния съд и като страна по него е разполагал с процесуалната възможност да релевира всякакви възражения срещу предявения иск и да ангажира доказателства във връзка със заетата от него защитна теза. Пред въззивната инстнация, постановила обжалваното решение е бил повдигнат като единствен въпросът, който и сега се поставя от касатора. Въззивният съд подробно е обсъдил процесуалното му бездействие да попълни делото с доказателства, подкрепящи релевираното при първото разглеждане на делото възражение, че не е получил котелното гориво, поради което заключил, че правилно съдът е пристъпил към устните състезания. Изложеното позволява да се приеме, че твърдяното от касатора отклонение от практиката на ВКС по повдигнатия въпрос не е налице, поради което касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 519 от 16.10.2008 г. по т.д. № 847/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: