1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 01.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 247 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Я. Й. С. срещу решение от 10.11.2011г. по гр. дело № 7222/2011г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III – Б състав, с което след частична отмяна на решение № II–78–38 от 25.02.2011г. по гр. дело № 45875/2009г. на Софийски районен съд, II ГО, 78 състав е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 19 395,60 лв. със законната лихва, считано от 07.10.2009г. до окончателното й плащане, първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 4 073 лв. – неустойка за забавено плащане на главницата за периода 25.08.2009г. – 07.10.2009г. като недопустимо и в тази част делото е върнато за произнасяне от друг състав на съда по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД и ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски в размер 469,37 лв.
К. прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като административно отделение на СГС не е компетентно да се произнася по гражданскоправен спор, по спор между търговци. Релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК поради това, че въззивният съд е изложил мотиви в противоречие с практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 1/2000г. на ОСГК, ВКС/, противоречие с практиката на съдилищата /решение № 118 от 24.06.2009г. по т. дело № 193/2009г. на Варненски апелативен съд, решение от 11.10.2007г. на Кюстендилски РС/ и които са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, поради което не може да се установи и наличието на визираните от него предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и в каква връзка прилага към изложението три съдебни решения. Относно довода за недопустимост на решението ответникът поддържа становище за неговата неоснователност, тъй като въззивният съд се е произнесъл по наведените с исковата молба основания и по търсената защита, в рамките на спорния предмет, очертан с въззивната жалба, който съвпада с предмета на спора, въведен с исковата молба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е констатирал наличието на търговски отношения между страните по сключен на 24.11.2008г. между тях договор за изработка, доставка и монтаж на мебели, по силата на който [фирма] се е задължило да изработи проект на мебели, да ги транспортира и монтира на място в сроковете, предвидени в чл. 2 от договора по уговорени единични цени, като общо възнаграждението за изработката възлиза на 38 791,20 лв. с ДДС, от която сума ответникът е заплатил авансово половината от възнаграждението, т. е. сумата 19 395,60 лв. За да отхвърли иска за заплащане на останалата част от възнаграждението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че ищецът не е доказал факта на надлежно изпълнение на договора за изработка – в приложените проекти за мебели не е посочено от кого и кога са изработени, същите не съдържат одобрение от възложителя, представените два приемо-предавателни протокола от 09.12.2008г. касаят две от къщите по чл. 2 от договора, като единият не е подписан от лице, представляващо по закон ответника, липсват данни за другата половина от сумата в размер 19 395,60 лв. да са представени протоколи за приемане на работа. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че разсроченото плащане на възнаграждението на четири падежа не обуславя основателност на иска, като изискуемостта на частта от възнаграждението се свързва само с настъпването на падежа, а съставянето на фактура не е елемент от договора за изработка. Показанията на свидетелката Б. не са кредитирани като противоречиви, поради което съдът е заключил, че по делото не е установено надлежно изпълнение на договора от страна на ищеца, нито, че ответникът е започнал да използва фактически изработеното.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване във връзка с твърдяната от касатора недопустимост на въззивното решение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В настоящия случай такава вероятност не е налице – решението е постановено от въззивен съд в неговата компетентност и отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество; за ищеца е налице право на предявените искове, същите са надлежно предявени, съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в рамките на твърдените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум. Обстоятелството, че решението е постановено от съдебен състав на Софийски градски съд, Административно отделение не обуславя извод за недопустимост на решението. Образуваното по въззивната жалба на ответника по исковата молба гражданско дело е разгледано по реда на ГПК за въззивно обжалване /чл. 258 и следващите ГПК/ и решението е постановено от надлежен тричленен съдебен състав съгласно чл. 83, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните материалноправни или процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора, които са обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, и за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, респективно в противоречие с практиката на съдилищата или че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд не са налице. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 1 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.11.2011г. по гр. дело № 7222/2011г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III – Б състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] – партер да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 15 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.