6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
[населено място], 11.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на
двадесет и осми януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1851 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. против решение № 14/28.02.2018 г. по т.д.№ 17/2018 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 31/19.10.2017 г. по т.д. № 4/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Халил Челик„ООД иск, с правно основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД, за осъждане ответното дружество да заплати сумата от 25 100 щатски долара, с левова равностойност 32 926,50 лева, дължима на отпаднало основание, поради прекратяване на твърдян за сключен между страните договор от 15.03.2016 г..Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , предвид отказ на въззивния съд да допусне нови доказателствени средства, при условията на чл.266 ал.3 ГПК.Счита, че неправилно не е кредитирано като доказателство писмо изх.№ 32-00-1388/12.10.2016 г. на Комисията за финансов надзор, установяващо, че към момента на извършваната от КФН проверка ответното дружество, с предходното си наименование „ Си Еф Ди Глобал „ ООД , се е идентифицирало в търговския оборот като UT markets и ведно с обстоятелството, че ответникът / призоваван при условията на чл.50 ал.2 ГПК / не е оспорил иска, доказва безспорно, че зад електронната платформа UT markets.com стои именно ответното дружество. Въззивният съд е следвало да кредитира , като косвени доказателства, обстоятелствата, че е налице съвпадение в използваните от уеб сайта и ответното дружество телефонни номера и електронни имейл адреси, отчитайки и естеството на развилите се отношения – по електронен път, каквато е неизбежната тенденция в развитието на търговските отношения.
Ответната страна – „ Халил Челик „ ООД – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу 0валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – Г. С. –твърди, че е сключил договор с ответното дружество, към същия момент с наименование „ Си Еф Ди Глобал„ООД, след комуникация по телефон и чрез e-mail, като подписването на договора е станало дистанционно , но съдоговорителят му е върнал единствено сканираното копие, представено по делото. Договорът е с предмет предоставяне от изпълнителя на инвестиционни консултантски услуги, с цел осъществяване в полза на възложителя на електронна търговия с финансови инструменти.Следвайки указанията на ответното дружество ищецът твърди , че е превел по посочена от ответника сметка суми от общо 30 200 щатски долара , на три транша – на 12 и 17 март 2016 г.. Плащанията са осъществени чрез посочената от ответника платежна система на M. L.. – дружество, регистрирано във Великобритания, по сметка на същото в B. Millenium S.A. Полша. Ищецът твърди , че през април 2016 г. е прекратил договора с ответника и поискал връщане на остатъка о т преведените суми, което не е сторено, въпреки че не е възниквал спор относно връщането, а предходно е възстановена и част от сумата – 12 000 щатски долара. Претендира се връщане на сума от 25 100 лева, като частична претенция спрямо общо дължимата сума от 18 000 щатски долара, в левова равностойност от 32 926,50 лева. В представеното сканирано копие на договора, като договаряща страна фигурира U., без персонализация като търговец или друга индивидуализация като правен субект, освен два електронни адреса , телефон и фигуриращ в бланката на договора електронен сайт .Ответното дружество е призовавано при условията на чл. 50 ал.2 ГПК, поради което и отговор на исковата молба не е постъпвал. В съдебно заседание от 05.07.2017 г. първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото, разпределил доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти и предоставил 5–дневен срок за ангажиране на доказателства, в съответствие с дадените указания, вкл. и относно обстоятелството, в тежест за доказване от ищеца, че „ответното дружество е това, оперирало с процесния уебсайт UT markets.com.. На 5 и 12 юли 2017 г. са депозирани множество молби , съдържащи доказателствени искания за задължаване дружеството M. L.., със седалище във Великобритания да представи доказателства, отнасящи се до банковата сметка, която същото поддържа в Полша, съответно индивидуализирана в молбата, вкл. задължаването му да представи банкови извлечения, показващи движението по сметката в периода 16.03.2016 г. – 03.07.2017 г. и доказателства за по-нататъшни разпореждания с постъпилите суми – в полза на кои лица и какъв размер са извършени и основанията за това. Аналогично доказателствено искане е направено и за адресат съответната банка в Полша, в която е открита сметката на M. L.. .С последваща молба от 12.07.2012 г. искането е прецизирано като основано на чл.1 пар.1 б.”а” и чл.2 от Регламент № 1206/2001 г. на Съвета относно сътрудничеството между съдилищата на държавите – членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела и адресирано до компетентния съд във Великобритания, предвид седалището на M. L. .Отправени са и други доказателствени искания, които обаче не са подновени с въззивната жалба , поради което и неотносими към касационните доводи за неправилност на възивния акт. Първоинстанционният съд е отказал да допусне исканите доказателствени средства, като се е обосновал с процесуална преклузия, приключила с откритото съдебно заседание на 05.07.2017 г., на основание чл.377 вр. с чл.146 ал.3 ГПК, доколкото не е направено доказателствено искане за установяване , че ответното дружество е опериращото чрез уебсайта UT markets.com и осъществяващо електронна търговия с финансови инструменти. Искът е отхвърлен, поради недоказаност на този именно факт , наред с факта, че именно ответното дружество се е обогатило за сметка на обедняването на ищеца , с преведената от него сума по сметка в B. Millenium S.A.Полша на M. L…
Във въззивната си жалба ищецът се е позовал на процесуално нарушение на съда, предвид недопускането на така поисканите доказателства, като резултат – лишаващо го от защита. При условията на чл.266 ал.3 ГПК е поискал отново допускането им. Въззивният съд е отказал по идентични на първоинстанционния съображения : че в срока по чл.146 ал.3 ГПК, след разпределение на доказателствената тежест и указването на недоказаните до момента факти от всяка от страните, съобразно същата, ищецът не е ангажирал доказателства в установяване идентичност между ответното дружество и съдоговарящия субект – UT market, като предлагащо електронна търговия с финансови инструменти чрез уебсайта UT markets.com ..Отправените доказателствени искания съдът е счел ирелевантни за установяване на този факт, каквито мотиви е изложил изрично и в решението си. Съдът е съобразил изрично обстоятелството,че ищецът не е оспорил доклада, квалификацията на иска и разпределението на доказателствената тежест, дадени от първоинстанционния съд. Решаващият мотив на потвърждаващото първоинстанционния акт решение е , че не е доказано съвпадение в насрещни волеизявления на ищеца и представител на ответното дружество по предмета на представения договор, вкл. с оглед сключването му дистанционно. Водената от ищеца кореспонденция е със субекти, индивидуализирани като UT market и M. L… Не се установява и заплатените от ищеца суми да са получени от ответника , тъй като е доказано единствено, че са направени по сметка на M. L.., а връзка между последното и ответника не е установена. Установено е ,че M. L.. и S. M. са обвързани с договор за маркетингови услуги и представлявани от едни и същи лица, като второто дружество е и възстановило част от платената от ищеца сума , както и че „Си Еф Ди Глобал„ ООД е наемател на имота , посочен като адрес на дейността в сайта UT markets.com. Тези връзки, обаче, съдът е приел за недостатъчни да обосноват ответното дружество , като съконтрахент на ищеца и получател на преведените от ищеца суми. Доколкото зад електронната търговия с финансови инструменти стоят реално лице или лица, администриращи съответния уебсайт , то отговорността на същите – след установяването им, би могла да бъде ангажирана, но по различен от предприетия от ищеца ред, в който смисъл предявеният иск, предвид правното му основание – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, предпоставящо валидно сключен, но последващо развален договор, се явява неоснователен.
В изложението по чл.280 ГПК не е формулиран правен въпрос, съобразно задължителните указания в ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът възпроизвежда доводите си от касационната жалба, за процесуално нарушение на чл.266 ал.3 ГПК от въззивния съд, обосновавайки тезата си, че направените с молби от 05.07.2017 г. и 12.07.2017 г. доказателствени искания не са преклудирани на основание чл.146 ал.3 ГПК. Неформулирането на правен въпрос е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, поради необосноваване на основание за това. Не са обосновани и допълнителни селективни критерии, формално посочени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / без да е посочена задължителна практика на ВКС, с която решението се конфронтира / и т.3 / като единствено се цитира разпоредбата /. Същите доводи са изложени и в обосноваване на „очевидна неправилност„ на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Доколкото се основава на твърдение за съществени процесуални нарушения, обосновката съставлява довод за неправилност, съобразно основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения / извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма ,когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
Видно е, че въззивният съд е изхождал от правното основание на иска, предпоставящо установяване на валидно сключен между страните по спора договор, доколкото самото обогатяване за ответното дружество, дори да би било доказано / какъвто е предмета на доказателствените искания на ищеца , оставени без уважение / , не би предпоставило уважаване на иска на посоченото основание. Този решаващ извод изключва релевантността на исканите доказателства , като достатъчни за постановяване на различен от настоящия правен резултат. Мотивите на съда не предпоставят очевидно допуснато съществено процесуално нарушение, при изричното му посочване, че неуважените доказателствени искания са относими към различни от решаващия факти и обстоятелства.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14/28.02.2018 г. по т.д.№ 17/2018 г. на Апелативен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: