3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 55
София, 13.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 338/2011 година
Производство по чл.307 във вр. с чл.303, ал.1 ГПК.
Образувано и по молба на С. Н. Г. и М. Г. Г. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на разпореждане от 11.09.2009 г. по гр.д.№ 39441/2009 г. на Софийски районен съд, 44 състав, с което на основание чл.130, ал.1 ГПК е върната исковата молба на [фирма] и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от Банката против частните касатори установителен иск по чл.422 ГПК.
В молбата се излагат доводи, че като е приел, че удоволетворяването на кредитора чрез предаване на сумите, събрани в образувания въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК изпълнителен процес и за последния липсва правен интерес от воденето на установителния иск по чл.422 ГПК, съдът е лишил молителите от правото им на защита срещу оспореното с възражението им вземане на Банката, предмет на предявения от нея установителен иск.
Ответната страна [фирма] изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна и моли за оставянето й без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед релевираното основание за отмяна на съдебния акт приема, че същата е процесуално недопустима.
Между молителите и съда не е възникнало процесуално правоотношение, тъй като атакуваното от тях разпореждане е постановено на основание чл.130 ГПК – в стадия на проверка на допустимостта на исковата молба. Следователно те не са придобили качеството на страна в производството и поради това не разполагат с процесуална легитимация да искат отмяната му.
Молбата е процесуално недопустима и на друго основание.
На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само влезлите в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани съгласно т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. Съдебната практика приравнява към решенията, формиращи сила на пресъдено нещо и определенията, които по своята същност се доближават до решенията, когато с тях се разрешава правен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Такива определения са тези по чл. 409 ГПК и чл.521 ГПК, както и прекратителните определения по чл. 233 ГПК и чл. 234, ал. 3 ГПК.
Съдебните актове, с които се прекратява производството по делото поради недопустимост на иска не са от категорията на визираните определения, тъй като с тях не се дава отговор на свързаните със спорния предмет въпроси, затова законът не е предвидил възможност да се иска отмяната им по реда на чл. 303 ГПК. Като специален извънреден способ за контрол на изчерпателно изброени основания, а не на общите оплаквания за незаконосъобразност, присъщи на редовно обжалване, молбата за отмяна на определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, е недопустима. Както вече се посочи, с него не е разрешен възникнал между страните материалноправен въпрос и то не съставлява съдебен акт, който следва да бъде приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна.
Отделен е въпросът запазват ли действието си постановените в заповедното производство съдебни актове, когато по спора за принадлежността на претендираното от кредитора право не е формирана сила на пресъдено нещо по реда на чл.422 ГПК, било защото не е бил предявен иск или производството по предявения такъв е било прекратено поради оттегляне, отказ или като недопустим, което поставя и въпросът за правния интерес от търсената отмяна, който обаче не следва да се обсъжда в настоящето производство.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. Н. Г. и М. Г. Г. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на разпореждане от 11.09.2009 г. по гр.д.№ 39441/2009 г. на Софийски районен съд, 44 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: