О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
С., 14.02.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 3536 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. А., М., чрез процесуалния му представител адвокат М. Ч., срещу въззивно решение № 60 от 08.04.2016г., по в.гр.д. № 44/2016г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК се обосновава с въпросите: основателна ли е възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК при условие, че имотът, предмет на производството по делба, се състои и от сгради, които нямат жилищен характер; може ли да се уважи искане по чл.349, ал. 2 ГПК, щом съсобствеността не се прекратява, а се поражда нова. Основанието по чл.280, ал. 1, т.3 ГПК се обосновава с въпрос за отговорността за разноски при въззивно обжалване на решението, постановено във втора фаза на производството по съдебна делба. Касаторът не сочи и не прилага задължителна практика по смисъла на ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба С. А., чрез процесуалния си представител адвокат Д. Г. счита, че не са налице основанията за допусне на касационно обжалване и претендира разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение № 63 от 03.06.20105 г. по гр.д. № 396/2014 г. на Районен съд – Момчилград, при равни квоти между С. А. и Д. В. А., до делба са допуснати – УПИ IV, пл. № 309 в кв. 9 по действащия ПУП на [населено място], ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда, второстепенна сграда, представляваща баня – тоалетна, лятна кухня, гараж и масивна второстепенна сграда – склад. Първоинстанционният съд е отхвърлил заявените от всеки от двамата съделители искания по чл. 349, ал. 2 ГПК и е постановил извършването на делбата да стане чрез изнасяне на имотите на публична продан. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е обжалвано от С. А. в частта, с която е отхвърлено искането и по чл.349,ал.2 ГПК и на публична продан е изнесена жилищната сграда в процесния УПИ. Отменил е в обжалваната част първоинстанционното решение е постановил друго, с което в дял на С. А. е поставена едноетажната жилищна сграда, ведно с обслужващото сервизно помещение – баня-тоалетна. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта по отхвърленото искане на Д. В. А. за възлагане на имота по чл.349, ал. 2 ГПК и в частта, с която са изнесени на публична продан УПИ ІV и останалите постройки в него. Изложил е мотиви за основателност на искането на С. А. по чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне в дял на едноетажната жилищна сграда. Съсобствеността между съделителите е възникнала по наследствено правоприемство от починалия баща на страните, С. А. е живяла в имота при откриване на наследството и не притежава друго жилище.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед приетото в т. 1 от ТР № 1/2009 г., ОСГТК, че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, то касационно обжалване следва да бъде допуснато и извън хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалването следва да се допусне поради евентуална недопустимост на решението, с оглед преценката обжалван ли е определеният от първата съдебна инстанция способ за извършване на делбата. При това положение поставените от касаторите правни въпроси, касаещи съществото на спора, не следва да бъдат обсъждани в производството по предварителна селекция на касационните жалби.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 08.04.2016г., постановено по в.гр.д. № 44/2016г. по описа на Окръжен съд -Кърджали.
УКАЗВА на касатора Д. В. А. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 939,34 лв. в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: