1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев т.д. № 60142 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на А. С. Д., подадена лично и като представляващ [фирма], чрез адвокат В. Т. от САК срещу решение № 358 от 25.02.2016 г. по т.д. № 5244/2015 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 1463/10.09.2015 г. по т.д. № 1981/2014 г. на Софийски градски съд и вместо това се уважават предявените искове от [фирма] на основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК да се установи, че [фирма] и А. С. Д. дължат солидарно сумата от 88 786,56 евро по запис на заповед № 83029/08.05.2008 г.; сумата от 23 027,50 евро по запис на заповед № 83032/08.05.2008 г. и сумата от 122 828,11 евро по запис на заповед № 84727/07.08.2008 г., ведно със законната лихва от 07.06.2013 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д № 24630/2013 г. по описа на Софийски районен съд.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящ изхода на делото въпрос относно надлежното предявяване за плащане на записа на заповед чрез връчване на нотариална покана по чл.47, ал.1 и чл.50, ал.4 ГПК. Изложени са съображения, че крайните изводи по поставения въпрос на въззивния съд са в противоречие с възприетото разрешение в практиката на Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение № 47/17.01.2011 г. по т.д. № 719/2010 г., II т.о., определение № 141/02.02.2010 г. по ч.т.д. № 496/2009 г., I т.о., определение № 857/09.12.2011 г. по ч.т.д. № 623/2011 г., I т.о. и определение № 1023 от 13.11.2012 г. по ч.т.д. № 779/2012 г. на II т.о.
От У. Л.“ ЕАД, чрез адвокат Г. П.-С. от САК е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и считат, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, като претендират разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение и да уважи предявения иск за съществуване на вземането на банката за сумите в записите на заповед против двамата ответници, при условията на солидарност, въззивният съд е приел, че [фирма] е издател на три записи на заповед, които са авалирани от А. С. Д.. Записите на заповед съдържат всички реквизити по чл.535, т.1-7 ТЗ и са с падеж на предявяване, съгласно изискванията на чл.536, ал.2 ТЗ, поради което изискуемостта на вземанията е обусловена от предявяване на ценните книги. Въззивният съд е приел също, че нотариална покана с рег. № 3408 и констативен протокол № 103/10.04.2013 г. удостоверяват предявяването за плащане на записите на заповед на издателя, а нотариалната покана с рег. № 3410 и констативния протокол № 105/10.04.2013 г. – на поръчителя А. С. Д.. Нотариалните удостоверявания са извършени съгласно чл.50 ЗННД, във връзка с чл.50, ал.4 и чл.47, ал.1-5 ГПК, поради което съдът е приел, че вземанията на [фирма] са били изискуеми към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК. Съобразявайки, че записите на заповед са издадени за обезпечение на каузални отношения по договори за финансов лизинг, въззивният съд е изследвал развитието им и след като е констатирал, че задълженията не са погасени е достигнал до извод за съществуване на вземането, поради което е уважил предявените искове по чл.422 ГПК.
При проверка на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос относно надлежното предявяване за плащане на записа на заповед чрез връчване на нотариална покана по чл.47, ал.1 и чл.50, ал.4 ГПК е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 163 от 25.02.2016 г. по т.д. № 2335/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по чл.290 ГПК, в което се приема, че с нотариална покана издателят може да бъде поканен да се яви в определен ден и час пред конкретен нотариус, за да му бъде предявен записът на заповед за плащане. При залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК адресирано до издателя на записа на заповед с падеж „на предявяване“, в което е посочено, че нотариалната покана се намира в конкретна нотариална кантора при определен нотариус на посочен адрес и че същата може да бъде получена в двуседмичен срок, същата се смята за връчена с изтичане на срока за получаване, ако издателят не се яви да я получи, тъй като с неявяването си при нотариуса да получи нотариалната покана за предявяване на записа на заповед пред определен нотариус на определена дата и в посочен час издателят се поставя сам в невъзможност да му бъде предявен записът на заповед.
Поставеният въпрос относно надлежното предявяване на записа на заповед обуславя изхода на делото, доколкото и трите записа на заповед са издадени с падеж на предявяване, поради което предявяването за плащане е условие за настъпване изискуемост на вземането. В случая, въззивният съд е приел, че нотариалните покани и протоколите съставени от нотариуса удостоверяват, че записите на заповед са редовно предявени за плащане на издателя и поръчителя съгласно чл.50 от ЗННД, във връзка с чл.50, ал.4 и чл.47, ал.1-5 ГПК, поради което вземанията са станали изискуеми, а при липса на доказателства за погасяване на задълженията на ответниците, исковете по чл.422 ГПК за съществуване на вземанията по процесните записи на заповед са основателни. Даденото разрешение е в съответствие със задължителната, съгласно ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК – определение № 349 от 04.05.2012 г. по ч.т.д. № 135/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 45 от 13.01.2014 г. по ч.т.д. № 135/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., в които се приема, че запис на заповед с падеж на предявяване трябва да е предявен за плащане на издателя като условие за настъпване на изискуемост на вземането, за да възникне задължението на авалиста за плащане.
В приложеното от касаторите определение № 47/17.01.2011 г. по ч.т.д. № 719/2010 г. по описа на ВКС, TK, II т.о. е прието, че за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, обусловили прилагане на връчването по чл.47, ал.5, респ. чл.50, ал.4 ГПК, както е възприето и в определение № 141/02.02.2010 г. по ч.т.д. № 496/2011 г. на ВКС, II т.о. В случая, въззивният съд е констатирал, че са налице законоустановените предпоставки за връчване съгласно чл.50 от ЗННД, във връзка с чл.50, ал.4 и чл.47, ал.1-5 ГПК въз основа на представените по делото нотариалните покани и протоколи, съставени от нотариуса, но не е обсъждал наличието или липсата на отбелязвания в нотариалните удостоверявания. Съдът е взел отношение по доводите и възраженията на страните по делото като е приел, че трите заповеди на заповед са редовно предявени за плащане с нотариални покани, връчени чрез залепване на уведомление поради невъзможността на връчителя да получи достъп до канцеларията на юридическото лице, не е намерил адресата – физическо лице и лице, което е съгласно да получи поканата, както е удостоверено в представените констативни протоколи, изготвени от нотариуса във връзка с посещенията на адреса. Изводите на съда са в съответствие с решение № 163/25.02.2016 г. по т.д. № 2335/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., в което се приема, че нотариалното удостоверяване и съставеният констативен протокол от нотариуса се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ за удостоверените в тях факти, на основание чл.179 ГПК. Следователно, при липсата на оспорване на документите, удостоверяващи връчването им на адресата, както е в настоящия случай, съдът е обвързан от констатациите на нотариуса и е длъжен да приеме, че обстоятелствата са настъпили по начина посочен в тях.
Останалите съображения в изложението по своето съдържание, представляват оспорване на фактическите и правни изводи на съда, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК, а само след като бъде допуснато касационно обжалване, поради което не могат са обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От процесуалния представител на [фирма] са поискали разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, което с оглед изхода на делото и представените доказателства за изплащането им по банков път, следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 358 от 25.02.2016 г. по т.д. № 5244/2015 г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА А. С. Д., ЕГН [ЕГН] и [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски пред касационната инстанция в размер на 18 429,12 (осемнадесет хиляди четиристотин двадесет и девет лева, дванадесет стотинки) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.