О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
[населено място] ,16.02.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на единадесети февруари,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 390 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] против решение от 04..11.2014 год. на Окръжен съд- [населено място] по гр.д.№ 262/ 2014 год., с което е потвърдено решение на Районен съд – Берковица от 24.06.2014 год. по гр.д. № 148 / 2014 година .С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ал.1 ГПК от [фирма] против Т. Ц. Ц. обективно съединени искове,с правно основание чл.124 ал.1 ГПК ,за установяване вземания на ищеца спрямо ответника, в размер на 2 461, 93 лева – договорна лихва и 1 808,10 лева . наказателна лихва , ведно със законната лихва върху същите суми от предявяване заявлението по чл. 417 ГПК до оконачателното им изплащане .
Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването , но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК, предвид следното :
Предмет на исковете / главница и лихви,макар диспозитива на първоинстанционното решение да не съдържа произнасяне по иск в размер от 7 713,96 лева – главница,без да е поискано допълване на решението /, цената на всеки от които предпоставя самостоятелна преценка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.2 ГПК, са вземания на ищеца срещу ответника , основани на договор за цесия, с който са прехвърлени вземания на цедента към трето за спора лице , произходящи от договор за кредит, поръчител по който се явява ответникът Т. Ц..
Понятието „ търговско дело„ , за нуждите на чл. 280 ал.2 ГПК , е по – широко , както от понятието „ търговски спор „ , по смисъла на чл.365 от ГПК,като последните не изчерпват предмета на търговските дела, каквато е и непротиворечивата практика на касационната инстанция,така и от понятието „ спор по търговска сделка „.Въпреки че, според съществуващата задължителна за въззивния съд съдебна практика , договорът за поръчителство не е търговска сделка / така реш.№ 994 по т.д.№ 595/ 2007 г.на ІІ т.о. на ВКС /, спорът основан на същия, в качеството му на обезпечение на търговска сделка и предвид обусловеността на отговорността на поръчителя от тази на длъжника по същата и солидарно с нея / чл. 141 ЗЗД / , предпоставя търговски характер на делото.Последователно в практиката на Върховен касационен съд е прокарана концепцията , че търговски характер имат, освен споровете по чл.365 ал.1 ГПК и делата , претенциите по които п р о и з т и ч а т от търговска сделка, без последната да е пряко правно основание на предявеното или при които претенциите, и без наличието на търговска сделка, са свързани с търговската дейност на страната / напр. опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС – чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.108 от ЗС между търговци ; опр. № 9 от 21.01.2012 г. по т.д.№ 3 / 2012 год. І т.о. и № – иск по чл.59 ЗЗД във връзка с държане на помещение, предназначено и ползвано за търговски цели, предявен от търговец ; опр.№ 52 от 01.03.2012 год. по т.д.№ 139 / 2012 год. І т.о. – иск по чл.55 ал.1 ЗЗД – връщане депозит за участие в проведен търг за продажба на общинско имущество , предявен от търговец ; опр.№ 252 от 21.09.2012 год. по т.д.№ 697 / 2012 год. на ІІ т.о. – връщане на дадено при начална липса на основание , по преддоговорно отношение ; исковете по чл.125 ал.3 от ТЗ и за отговорността на управителя на търговско дружество за вреди, суброгационните искове на застрахователя – така опр. № 812 от 17.10.2011 год. по ч.т.д.№ 693 / 2011 год. на ВКС , ТК , ІІ т.о. ; опр. № 132 от 24.02.2012 год. по ч.т.д.№ 28 / 2012 год. ВКС , ІІ т.о., опр. 87 от 10.04.12 год. по т.д.№ 264 / 12 год. ІІ т.о. , опр.№ 259 от 15.11.2011 год. по т.д.№ 1074 / 11 год. ІІ т.о., опр. № 414 от 02.06.2011 год. по ч.т.д.№ 379 / 11 год. на І т.о. на ВКС и др. /. От значение за търговския характер на делото, в случая ,е функционалната обвързаност на отговорността на поръчителя от действителността и обема на отговорността на длъжника по договора за кредит ,който безспорно е търговска сделка от рода на абсолютните / чл.1 ал.1 т.7 пр. първо ТЗ /и които биха били преценявани по правилата на търговските сделки , съгласно чл. 287 вр. с чл. 286 ал. 2 ТЗ. / В идентичен смисъл опр. № 759 по т.д.№ 707 / 2012 год. на І т.о., опр. 280 по т.д.№ 3336 / 2013 год. на І т.о. , опр. по ч .т.д.№ 2811/ 2013 год. на І т.о.на ВКС / .
Цената на исковете – всеки под 10 000 лева, с оглед търговския характер на делото , предпоставя недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.2 от ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] против решение от 04.11.2014 год. на Окръжен съд- [населено място] по гр.д.№ 262/ 2014 год..
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страната,пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :