3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 55
С., 18.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 45/2010 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т1 ГПК.
Образувано е образувано по частна касационна жалба на „Л.” ООД против определение № 1407 от 22.10.2009 г. по ч.т.д.№ 282/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател против определение от 08.06.2009 г. по т.д.№ 54/2009 г. на Врачанския окръжен съд. С посоченото определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба на „Л.” ООД за признаване за установено по реда на чл.694 ТЗ, че ответникът „Б. ж. с.” ЕООД няма към ищеца вземане в размер на 3 796 691 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено в нарушение на процесуалния закон, поради което иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател поддържа, че въпросите относно доказателствата, които задължително следва да се представят заедно с исковата молба и по силата на коя правна норма, за да се приеме, че искът по чл.694 ТЗ е допустим, прилага ли се при този вид дела служебното начало и дали този иск следва да се предяви по делото за несъстоятелност или пред съда по несъстоятелността се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на жалбоподателите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция споделила изводите му, че доказателствата относно статута на настоящия жалбоподател на обявен в несъстоятелност търговец, за приемане от синдика на предявеното от ответника вземане и за направено от ищеца своевременно възражение срещу приемането му по реда на чл.690, ал.1 ТЗ, съответно за спазване на срока за предявяване на иска са относими към допустимостта му съобразно разпоредбата на чл.694 ТЗ и след като такива не са били представени в законоустановения срок по чл.129, ал.1 ГПК, то правилно исковата молба е била върната.
Настоящият състав намира, че първият от поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, макар и непрецизно формулиран, е обусловил изводите на въззивния съд и в този смисъл по отношение на него е налице основата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е обаче становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложимата към решаването на този въпрос е нормата на чл.694, ал.1 ТЗ, която е пределно ясна и не поражда съмнение относно установените с нея процесуални предпоставки за надлежното упражняване на специалния установителен иск, а именно: 1./ Кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; 2./ Да има произнасяне на синдика по отношение на него; 3./ Да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; 4./ По повод това възражение, да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 ТЗ; 5./ Да е спазен срокът по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Посочените предпоставки предопределят и доказателствата, които задължително следва да се приложат към исковата молба като относими към допустимостта на иска, по този въпрос е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, на която съответства и даденото от въззивния съд разрешение.
Повдигнатите в изложението процесуалноправни въпроси извън вече разгледания не отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което позволява на настоящия състав да обобщи, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп на въззивното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1407 от 22.10.2009 г. по ч.т.д.№ 282/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: