3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 02.02. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 6101/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во вр. чл. 66, ал. 2 ГПК.
С определение № 459/16.07.2014 г. по в. гр. д. № 631/2013 г. Пазарджишкият окръжен съд е отказал да възстанови срока за касационно обжалване на решение № 476/29.10.2013 г. по същото дело по молба на [фирма] и [фирма] чрез процесуалния им представител адв. Д. Пл. П.. Недоволни от този резултат, двете дружества са подали чрез същия пълномощник частна жалба вх. № 5650/01.08.2014 г. срещу посоченото определение, по която е образувано настоящето производство.
Жалбоподателите навеждат доводи за незаконосъобразност на определението, искат неговата отмяна и претендират разноски.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от лица с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ съгласно чл. 66, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК на обжалване съдебен акт и e процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
За да откаже възстановяването на срока, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че наведените доводи за невиновно пропускане на срока, свеждащи се до твърдения за нередовно връчване на препис от въззивното решение по вина на съда, не се подкрепят от фактите по делото. Приел е, че връчването на препис от решението е осъществено при съблюдаване на правилата за това.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване се споделя от настоящия състав на ВКС, но по съображения, различни от изложените в обжалвания акт.
Обстоятелствата по делото са следните:
Едновременно с подаване на касационна жалба вх. № 1524/27.02.2014 г. срещу въззивното решение, [фирма] и [фирма], ответници по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, са подали молба за възстановяване на срока за обжалването му, който те считат за пропуснат. В молбата по чл. 64, ал. 3 ГПК твърдят, че са научили за съдебното решение без да им е връчен надлежно препис от него, тъй като връчването е следвало да стане чрез адв. П., а не чрез адв. М., техен предишен пълномощник. Твърдят също така, че своевременно са посочили пред въззивния съд адв. П. като свой процесуален представител, а неговият адрес – като съдебен адрес, т. е. като адрес за връчване на съобщения и призовки.
В първа инстанция двете дружества са представлявани от адв. М., като в отговорите на исковата молба като адрес за връчване е посочен този на адвоката. Въззивна жалба е подадена от [фирма], а [фирма] се е присъединило към нея, като тези процесуални действия са извършени от адв. М. с посочен негов адрес като съдебен адрес. За откритото съдебно заседание на въззивния съд на 07.10.2013 г. двете дружества са призовани на адреса на адв. М. чрез него. Адвокат П. се е включил в делото като пълномощник с депозирането на становище от 01.10.2013 г., към което са приложени пълномощни от двете дружества с посочен съдебен адрес на този адвокат, и ги е представлявал в същото заседание. Въззивното решение № 476/29.10.2013 г. е връчено на ответните дружества на 05.11.2013 г. на адреса на адв. М. чрез него. Веднъж към молбата по чл. 64, ал. 3 ГПК и отделно към настоящата жалба са представени заверени копия на уведомления до адв. М., получени от последния на 19.08.2013 г., изходящи от законните представители на дружествата по това време – С. Х. за [фирма] и Л. Л. за [фирма], за прекратяване на пълномощията му. Липсват данни оттеглянето на пълномощията да е съобщено на съда.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК молбата за възстанояване на срок е основателна, когато страната успее да докаже, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че, за да е основателна молбата, е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: да са налице спрямо страната особени непредвидени обстоятелства, те да са в причинна връзка с пропускането на срока, страната да е била в обективна невъзможност да ги преодолее. При това в тежест на страната е да ги докаже, а не само да ги твърди. В случая тези предпоставки не са налице. Под особени непредвидени обстоятелства се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Съдебната практика е извеждала като такива обстоятелства смъртта, внезапното заболяване, природните бедствия, задържане от органите на МВР и някои други. Особените непредвидени обстоятелства не са абсолютни, а се преценяват за всеки конкретен случай наред с останалите предпоставки. Процесуалните действия на съда по връчване на препис от решението, на които жалбоподателите основно се позовават, не са от тази категория. Действията на съда не могат да се квалифицират като непредвидими, особени или пък от характер, върху който страната чрез собственото си процесуално поведение не би могла да повлияе. Тези действия могат да бъдат законосъобразни и незаконосъобразни. Порочните действия на съда се обжалват, самостоятелно или по повод крайния акт, или се атакуват чрез извънредния извънинстанционен способ за контрол в определени хипотези. От всички наведени в частната жалба доводи единствено заболяването и смъртта на С. Х., починал на 01.09.2013 г. – тогава законен представител на [фирма], биха имали характера на особено непредвидено обстоятелство, което да бъде обсъдено. Жалбоподателите са навели заболяването и смъртта като извинение за пропуска си да уведомят съда за оттеглянето на пълномощията от адв. М., което твърдение логически се опровергава от приложените копия на уведомленията за същото до последния, защото след като органният представител на [фирма] приживе е могъл да уведоми адвоката на 19.08.2013 г., то той е могъл да уведоми и съда на тази дата, и така не е налице невиновна невъзможност на страната да извърши това процесуално действие. Освен това обсъденото обстоятелсто не касае другото дружество, представлявано органно към релевантния момент от Л. Л..
Като правилно по крайния си резултат, обжалваното определение ще бъзе оставено в сила, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 459/16.07.2014 г. по в. гр. д. № 631/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: