О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 21.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 748/2009 година
Производството е по чл. 274 ал.2 пр.1 от ГПК.
Образувано е по молба от 24. ХІ.2009 г. на М. Р. М. от гр. С. чрез адв. П от САК за отмяна на разпореждането от 7. Х.2009 г. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането й да се изиска удостоверение за наследници на починалата ответница по делото Ж. П. чрез Министерство на правосъдието, “М”, което ако не бъде уважено от СГС да се счита като частна жалба срещу това определение, намираща се на л.33 от производството по ч.гр.д. № 5669/09 г. Поддържа се оплакване за допуснато нарушение на чл. 4 ал.2 от ГПК(отм.), с което се подлага на дискриминация жалбоподателката М. , понеже тя сама не може да се снабди с такова удостоверение. С разпореждане от 26. ХІ.2009 г. по ч.гр.д. № 5669/2009 г. на СГС, ІV-г. състав е оставил без уважение искането за служебно издирване и конституиране на наследниците на починалата ответница Ж. П. , поради което молбата от 24. ХІ.2009 г. следва да се счита като частна жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа “частната жалба” на М. М. и провери нейната допустимост с оглед изискванията на чл. 274 ал.І от ГПК и намира, че тя е процесуално недопустима по следните съображения:
Софийският градски съд по ч.гр.д. № 5669/2009 г. е бил сезиран с частна жалба на М. Р. М. срещу прекратително определение на СРС, 83 състав по гр.д. № 2091/2003 г., образувано по искова молба на Н. В. Д. за развод срещу Ж. П. , гражданка на САЩ, предявена на 23.V.2003 г. Този конститутивен иск за прекратяване на брака между съпрузите Д. и Ж. П. е трансформиран след смъртта на ищеца на 1. ХІ.2003 г. в установителен иск с правно основание чл. 267 по ГПК(отм.) Производството е продължило, като само наследницата по завещание (настояща молителка) М. Р. М. е изявила желание да продължи делото за установяване вината на ответницата Ж за дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения.
Производството по гр.д. № 2091/2003 г. на СРС,83 състав по установителния иск по чл. 267 от ГПК(отм.) е прекратено с определение от 23.ІV.2009 г. поради липса на активна легитимащия у М. М. , тъй като с влязло в сила решение е признато завещанието на първоначалния ищец Н. Д. в нейна полза за нищожно на основание чл. 42 б.”б” пр.2 от ЗН – решение № 170 от 22.ІV.2009 г. на ВКС на РБ, 2 г.о. по гр.д. № 6299/2007 г. по описа на І гр.отделение, с което е оставено в сила решение на СГС по гр.д. № 2650/2006 г. за оставяне в сила на решение на СРС, 52 състав от 5.І.2006 г. по гр.д. № 438/2004 г. за уважаване на иска с правно основание чл. 42 б.”б” пр.2 от ЗН във връзка с чл. 25 ал.1 от ЗН. По този начин е отречено процесуалното право на ищцата по установителния иск по чл. 267 от ГПК(отм.) да продължи заведеното от Н. Д. дело за развод с ответницата Ж.
В частната си жалба до СГС срещу прекратителното определение на СРС М. М. се позовава на установения след постановяването му от нея факт на смъртта на ответницата Ж, починала през декември 2008 г. и поради това на допуснато от СРС нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото на 23.ІІ.2009 г. и 23.ІV.2009 г. когато тази ответница е била представлявана от адв. В, чиито представителни права са прекратени на основание чл. 41 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 25 ал.1 от ГПК(отм.). Посоченото нарушение на процесуалните правила обаче не рефлектира върху основанието за прекратяване на делото по установителния иск с правно основание чл. 267 от ГПК(отм.), касаещо активната процесуална легитимация на настоящата жалбоподателка.
В рамките на разглеждане на ч.гр.д. № 5669/2009 г. М. М. е поискала служебно да бъде снабдена с удостоверение за наследниците на ответницата Ж от Министерство на правосъдието и след като СГС й е отказал, е поискала нейната молба да се счита като частна жалба срещу разпореждането от 7. Х.2009 г. за оставяне без уважение на искането за служебно изискване на удостоверението за наследници. Именно това процесуално действие е предмет на настоящата жалба по чл. 274 ал.2 пр.1 от ГПК. С него обаче не се прегражда по-нататъшното разглеждане на делото, нито е такова, чието обжалване изрично е предвидено в закона – не са налице основанията на чл. 274 ал.1 т.1 и 2 от ГПК, обуславящи процесуалната възможност за обжалване на разпореждането на СГС. Касае се до произнасяне по доказателствено искане на страна по делото, което според процесуално правната теория и съдебна практика не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Поради това и следва да се остави без разглеждане частната жалба на жалбоподателката М. като процесуално недопустима.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба – частна жалба от 24. ХІ.2009 г. на М. Р. М. от гр. С. със съдебен адрес адв. П от гр. С. ул. Ц. срещу разпореждане от 7. Х.2009 г. на Софийския градски съд,ІV-г отделение по ч.гр.д. № 5669/2009 г. (л.32 от производството по ч.гр.д. № 5669/2009 г. на СГС), с което е оставена без уважение молбата й за служебно изискване на удостоверение за наследници на ответницата Ж, като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на РБ в 7 дневен срок от съобщението до жалбоподателката. След влизането му в сила делото да се върне на СГС, ІV-г. отделение за произнасяне по частната жалба срещу прекратителното определение на СРС, 83 състав по гр.д. № 2091/2003 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: