4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 21.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..…………………… ., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2624 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2518 от 11.VІ.2014 г. на софийското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 72 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 16.V.2014 г., постановено по т. д. № 121/2014 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу определение № 32 от 23.І.2014 г. на ОС-Русе по т. д. № 257/2011 г. в обжалваната негова част: досежно прекратяването – на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ – на образуваното по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК производство по отношение на ответното [фирма] (в Н.) – с ново фирмено наименование „Ваанберг Феркер”-гр. Русе.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и да се „разпореди продължаване на съдебното производство срещу длъжника по делото”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл „в противоречие с практиката на съдилищата (Опр. № 524/2.ІV.2012 г. по ч. т. д. № 403/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд; Опр. № 269/24.І.2013 г. по ч. т. д. № 20/2013 г.)” по процесуалноправния въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: Приложима ли е разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ в случай, че вземания на кредитор към длъжник, срещу когото е открито пр-во по несъстоятелност, са обезпечени с цялото имущество на трети лица, солидарно задължени с последния посредством авалиране на задължение по запис на заповед?
Ответното по касация [фирма]-гр. София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл. 637, ал. 2 ТЗ, въззивната инстанция е приела, че русенското [фирма] (в несъстоятелност), чието предишно фирмено наименование е било „Ованесови”, е имало качеството на ответник по положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, чиито предмет е било съществуването на вземане в общ размер на 331 596.99 евро по издадените от нето два записа на заповед с падежи 1.ІV.2008 г. и 1.ІV.2009 г., обезпечаващи изпълнението на 7 договора за финансов лизинг, а също и че авалисти по процесните два менителнични ефекта са физическите лица Н. Петрова О. и Й. Т. Ш., конституирани в този процес като съответници на дружеството в несъстоятелност. При констатация за наличието на „единна и непротиворечива практика на ВКС (Опр. № 682/17.VІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. д. № 321/2012 г.; Опр. № 33/18.І.2013 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. д. № 852/2012 г.; Опр. № 103/30.І.2013 г. на І-во т.о. по ч. т. д. № 41/2013 г. и др.)”, крайният извод на Великотърновския апелативен съд е бил за неоснователност на възражението на търговеца настоящ частен касатор за приложимост на правилото на чл. 637, ал. 5 ТЗ, предпоставящо, че процесното вземане е обезпечено „с имущество на трети лица”, т.е. реално обезпечаване, а не лично, каквото по правното си естество представлява авалът.
В заключение, наличието на такава – единна и непротиворечива, практика на ВКС изключва в настоящия случай приложно поле на касация контрол в хипотезите по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 72 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 16.V.2014 г., постановено по ч. т. д. № 121/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2