1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 22.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 976 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Р. /България/“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 1018/09.11.2012г. по ч. т. дело № 714/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от „Р. /България/“ ЕАД частна касационна жалба срещу определение № 1886 от 18.07.2012г. по ч. гр. дело № 1195/2012г. на Бургаски окръжен съд.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател релевира доводи, че съдебният състав неправилно се е позовал на представените от ответниците писмени доказателства по друго съдебно производство, които са недопустими с оглед предмета на спора, тъй като на основание чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. Инвокиран е и евентуален довод за неправилност на определението поради това, че не е съобразено, че образуваните две заповедни производства са за част от спорното право, като в двете заявления банката ясно е посочила, че претенциите са за част от изискуемата главница, съответно за 176 000 лв. и 500 000 лв., като е удостоверила в приложените към заявленията извлечения от счетоводни книги целия размер на дълга на ответниците, значително надвишаващ предявените частични претенции. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото върнато на съдебния състав за разглеждане на искането за допускане на касационно обжалване.
Ответниците [фирма] в несъстоятелност, [населено място], С. Т. П. от [населено място] и [фирма], [населено място], [община], област Б., кът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и моли обжалваното определение на ВКС да бъде потвърдено. Поддържа становище, че частната касационна жалба правилно е оставена без разглеждане, тъй като е налице липса на представителна власт за подаване на заявлението по чл. 417 ГПК от юрисконсулт М. А., неправилно заявлението е насочено срещу [фирма] в несъстоятелност, представлявано от управителя вместо от синдика, удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги не отговаря на изискванията на закона. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК, съдебният състав е приел, че междувременно е образувано ново заповедно производство /по ч. гр. дело № 31572/2012г. на СРС, 52 състав/ между същите страни /заявител на „Р. /България/“ ЕАД, [населено място] и солидарни длъжници [фирма] в несъстоятелност, [населено място], С. Т. П. от [населено място] и [фирма], [населено място], Бургаска област/, на същото правно основание – издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, за същото вземане – главница и лихви по договор за револвиращ банков кредит от 21.09.2004г., изменен и допълнен с 19 бр. анекси и договор за поръчителство от 28.07.2008г., изменен и допълнен с 2 бр. анекси, чийто по-голям размер от претендирания с първоначалното заявление произтича от факта, че в него са включени и допълнителни суми – допълнителна част от главницата и изтеклите междувременно лихви върху нея.
За да остави без разглеждане подадената от заявителя „Р. /България/“ ЕАД, [населено място] частна касационна жалба, съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че същата е недопустима поради липса на правен интерес за заявителя да обжалва постановеното разпореждане за отхвърляне на първото заявление по ч. гр. дело № 3504/2012г. на Бургаски районен съд. Изводът за липса на правен интерес е аргументиран с обстоятелството, че с уважаване на заявлението по образуваното второ заповедно производство /по ч. гр. дело № 31572/2012г. на СРС, 52 състав/ заявителят „Р. /България/“ ЕАД е получил търсената срещу тримата ответници защита на правата си, предмет на производството по ч. гр. дело № 3504/2012г. на Бургаски районен съд.
Доводът на частния жалбоподател за неправилно позоваване от съдебния състав на представените от ответниците писмени доказателства по друго съдебно производство поради тяхната недопустимост с оглед предмета на спора, е неоснователен. Целта на заповедното производство е защита на претендираното право и ако за едно и също вземане между същите страни са образувани две заповедни производства, защитата може да бъде получена само въз основа на едно от заявленията, като по отношение на другото за заявителят ще липсва правен интерес. Установяването на идентичността на производствата следва да бъде извършено въз основа на съпоставка между заявленията и приложените към тях доказателства от външна страна.
При съпоставяне на заявленията, направените с тях искания и предмета на двете заповедни производства, съдебният състав не е съобразил обстоятелството, че предявените в двете заявления претенции са частични и не покриват пълния размер на твърдяната дължима сума. В заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 1058/21.04.2012г., по което е образувано ч. гр. дело № 3504/2012г. на Бургаски районен съд, изрично е посочено, че кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита на 18.01.2012г., а в т. 14 от заявлението е пояснено, че в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги е удостоверен целият размер на дълга на кредитополучателя и поръчителите към банката към 20.04.2012г., като заповедта за изпълнение и изпълнителният лист се искат само за част от изискуемата сума – за главница, указана в т. 9, б. „а“ и за законната лихва, указана в т. 9, б. „б“. Следователно от дължимата към 20.04.2012г. сума общо в размер 1 422 451,32 лв., от която просрочена главница 1 295 223 лв., просрочена наказателна лихва за периода 05.11.2010г. – 29.11.2010г. в размер 17 989,25 лв., просрочена редовна лихва за периода 30.11.2010г. – 05.12.2010г. в размер 2 567,66 лв., просрочена редовна лихва за периода 05.08.2011г. – 03.11.2011г., просрочена наказателна лихва за периода 04.11.2011г. – 05.01.2012г. в размер 36 949,84 лв., начислена законна лихва за периода 06.01.2012г. – 20.04.2012г. в размер 38 805,96 лв., такса за връчване на нотариална покана 42 лв. и застрахователни вноски в размер 340,63 лв., с първото заявление се претендира само част от главницата – претендира се сумата 176 000 лв., представляваща част от пълния размер на дължимата към 20.04.2012г. главница в размер 1 295 223 лв., заедно със законната лихва върху 176 000 лв. от 21.04.2012г. до окончателното изплащане.
В заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 3126213/29.06.2012г., по което е образувано ч. гр. дело № 31572/2012г. на Софийски районен съд, 52 състав в т. 9, б. „а“ изрично е посочено, че претендираното вземане в размер 500 000 лв., представлява част от изискуема главница цялата в размер 1 295 223 лв., като в б. „б“ се претендира и законната лихва върху 500 000 лв., считано от 29.06.2012г. до плащане на сумата. В извлечението от счетоводни книги банката е удостоверила, че към 28.06.2012г. изискуемият дълг на кредитополучателя и поръчителите е в размер общо 1 448 089,93 лв., от която просрочена главница 1 295 223 лв., просрочена редовна лихва за периода 30.11.2010г. – 03.11.2011г. в размер 33 100,64 лв., просрочена наказателна лихва за периода 05.11.2010г. – 29.11.2010г. в размер 17 989,25 лв., просрочена наказателна лихва за периода 04.11.2011г. – 05.01.2012г. в размер 36 949,84 лв., начислена законна лихва за периода 06.01.2012г. – 28.06.2012г. в размер 63 982,58 лв., такса за връчване на нотариална покана 42 лв. и застрахователни вноски в размер 802,62 лв.
Следователно с двете заявления се претендират частично суми от твърдяната изискуема главница, съответно 176 000 лв. /с първото заявление/ и 500 000 лв. /с второто заявление/ при главница в общ размер 1 295 223 лв. При тази фактически констатации се налага изводът, че с уважаване на заявлението по образуваното второ заповедно производство по ч. гр. дело № 31572/2012г. на СРС, 52 състав заявителят „Р. /България/“ ЕАД е получил търсената срещу тримата ответници защита на правата си по конкретното заявление, които предвид частичните претенции по двете заявления не са предмет на производството по ч. гр. дело № 3504/2012г. на Бургаски районен съд. Следователно за заявителя съществува правен интерес да обжалва първоинстанционното и въззивното определение, поради което частната касационна жалба е допустима.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато на съдебния състав за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1018/09.11.2012г. по ч. т. дело № 714/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на съдебния състав на ВКС, ТК, Второ отделение за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.