5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 23.03.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 747 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 3635/04.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 4052/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 2353 г. по гр.д. № 14270/2018 г. за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.дело № 11877/2015 г. по описа на СГС, ГО, 5 състав.
Обжалвано е с частна касационна жалба вх. № 22895/17.12.2019 г. на П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В., Н. П. В. /като правоприемници на починалата в хода на производството Д. М. Р.-В./, М. М. Р.-Б. и М. А. Р., всички чрез адв. Н. Б. с искане за неговата отмяна поради неправилност.
Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд неправилно е постановил отделяне на предявения от тях, в условията на евентуалност, отрицателен установителен иск за собственост, и завеждането му под нов номер в гр.д. № 14270/2018 г. по описа на СГС, спряно до приключването с влязло в сила решение на първоначално образуваното по предявения от ищците главен иск по чл. 124 ГПК гр.д. № 11877/2015 г. на СГС.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частните жалбоподатели поддържат наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Допустимо ли е след като е постановено от първоинстанционния съд решение по два евентуално съединени иска /с налична връзка в предмета им/, което решение е обжалвано пред въззивната инстанция и делото е върнато от въззивната инстанция със задължителни указания на първата инстанция само да се произнесе по същество по евентуалния иск, първоинстанционният съд да раздели исковете и да спре производството по евентуалния предявен иск?“; 2. „При административно връщане на делото от въззивна инстанция на първа инстанция със задължителни указания за произнасяне по същество само по евентуалния иск, налице ли е връщане на цялото производство, или е върнато само производството в частта по евентуалния иск, и имал ли е право в този случай първоинстанционният съд да разглежда и раздели главния иск, след като вече по него се е произнесъл с решение?“; 3. „Допустимо ли е първоинстанционният съд да раздели производството по делото по два евентуално предявени иска и да спре производството по евентуалния иск, след като се е произнесъл с решение по делото и ограничава ли се правото на страната в процеса да оспорва на три инстанции това разделяне?“; 4. „Представлява ли разделянето на делото след произнасяне на решението по предявени два иска в режим на евентуалност недопустима промяна на решението и допустимо ли е това разделяне да се контролира инстанционно при обжалване спирането на производството по разделения евентуален иск?; 5. „Допустимо ли е да се спре производството по разделен евентуален иск спрямо главния, след като делото е разгледано и решено и има решение по главния иск, което се обжалва пред въззивния съд, подадена е въззивна жалба и делото е върнато на първоинстанционния съд само за произнасяне по същество на евентуалния иск? В този случай има ли право първоинстанционният съд отново да разглежда цялото дело, включително да го разделя?“
Ответникът по частната касационна жалба – Ж. „Б. х.“ не представя отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
За да потвърди преграждащото първоинстанционно определение, въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: С решение № 162/08.01.2018 г., постановено по гр. дело № 11877/2015 г. по описа на СГС, І ГО, 5 с-в, са отхвърлени предявените от настоящите частни жалбоподатели срещу Ж. „Б. х.” активно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено спрямо ответника, че ищците са собственици на недвижим имот – апартамент № 81 в [населено място], както и е върната исковата молба на основание чл. 130 ГПК в частта й, в която са предявени в условията на евентуалност активно субективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане твърдяното от ответника право на собственост върху спорния апартамент. Първоинстанционното решение в обжалвано в двете му част от ищците, като с определение по в. гр. дело № 2884/2018 г. състав на Апелативен съд – София е отменил решението в частта му, имаща характер на разпореждане по чл. 130 ГПК, и делото в върнал делото в тази му част за произнасяне по основателността на предявените в условията на евентуалност отрицателни установителния искове.
С определение на СГС от 22.10.2018 г. по първоинстанционното дело (гр. дело № 11877/2015 г.) предявеният евентуален отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е отделен в самостоятелно производство, като е образувано друго дело – гр. дело № 14270/2018 г. по описа на СГС, по което е постановено обжалваното пред САС определение от 29.01.2019 г. за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до постановяването на окончателен съдебен акт по първоначално образуваното гр.д. № 11877/2015 г. на СГС. Определението за отделяне в самостоятелно производство на отрицателния установителен иск не е обжалвано. Обжалвано е определението, с което производството по така предявения иск е спряно.
Определението на СГС за спиране на производството е потвърдено Софийски апелативен съд, с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 3635/04.11.2019 г. по в.ч.гр.д. № 4052/2019 г. Съдът е приел, че висящият правен спор между страните, касаещ производството по предявения положителен установителен иск, има преюдициално значение по отношение на отделения в самостоятелно гражданско дело отрицателен установителен петиторен иск, поради което е счел, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. За пълнота на изложението е посочил, че предмет на проверка от въззивният съд е само атакуваното определение за спиране, като САС не може да се произнася по въпроси, свързани с правилността на постановеното от СГС разделяне на производството по положителния и отрицателния установителни искове.
Настоящият състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулирани от частните жалбоподатели правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не изпълняват изискването за общо основание по смисъла на чл. 280 ГПК. Същите не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи да въззивния съд за потвърждаване на постановеното от първата инстанция определение за спиране на производството по делото до влизане в сила на окончателен съдебен акт по преюдициалния спор.
Както изведените от жалбоподателите въпроси, така и аргументите по същество на спора, изложени в частната касационна жалба, не се отнасят до изводите на въззивния съд за наличие на визираната в закона предпоставка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството, а касаят единствено доводите на жалбоподателите за неправилност на разделянето на производството по предявените първоначално главни и евентуални искове за собственост. Както изрично е посочил въззивният съд, тези въпроси стоят извън предмета на спора, с който е сезиран, а именно наличието или отсъствието на предвидените в закона предпоставки за спиране на делото.
Отсъствието на предвиденото общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК се явява достатъчно обжалваното определение да не бъде допуснато до касационен контрол, без да се разглежда поддържаното от частните жалбоподатели специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Доколко отделянето на отрицателния установителен иск в отделно производство ще се отрази върху крайния резултат по спора, ще бъде преценено при евентуалното обжалване на съдебния акт, постановен по образуваното гр.д.№14270/2018г. по описа на СГС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3635/04.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 4052/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: