3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 55
София, 24.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванададесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 29/2012 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. А. срещу Определение от 05.07.2011 г. по т.д. № 2024/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение № 31 от 09.03.2011 г. по т.д.№ 488/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност и за допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Частният жалбоподател е развил доводи, че след като в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника в производството по несъстоятелност, то същата следва да се счете за влязло в сила съдебно решение, поради което е налице и изрично признато от закона право на обжалване на решението на съда по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Ответната страна [фирма] /н/ възразява по реда на чл.276 ГПК срещу основателността на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното определение е върната като недопустима въззивната жалба на настоящия жалбоподател срещу решение № 31 от 09.03.2011 г. по т.д.№ 488/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което по молба на [фирма]-гр.Г. Д. на основание чл. 625 и сл. ТЗ е обявена неплатежоспособността на длъжника с начална дата 04.02.2010 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му и е насрочено първо събрание на кредиторите.
В съобразителната част на определението е прието, че настоящият жалбоподател не е носител на правото на обжалване на постановеното от Варненския окръжен съд решение по чл.630, ал.1 ТЗ, тъй като в качеството си на трето на развилото се производство лице не е доказал, че притежава вземане, произтичащо от влязло в сила решение съгласно разпоредбата на чл.613а ТЗ в редакцията й след изменението с Д.в.бр.38/2006 г. Изложени са съображения, че издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение в полза на жалбоподателя А. не го легитимира да обжалва постановеното от съда по несъстоятелността решение по чл.630 ТЗ, тъй като тя няма характеристиката на влязло в сила решение по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ.
Определението е правилно.
Поддържаният от жалбоподателя довод, че нормата на чл.613а, ал.2 ТЗ следва да се тълкува разширително и в кръга на легитимираните да обжалват решението по чл. 625 и сл. ТЗ решение следва да се включат и тези трети неучастващи в производството лица, чиито вземания са основани на неоспорен съдебен акт – заповед за изпълнение, издадена при действието на ГПК (Д. в. бр. 59/2007 г.). е неоснователен. Изискването на закона вземането, заявено от трето, неучаствало в производството по несъстоятелност лице, да произтича от влязло в сила съдебно решение, не е изпълнено когато е налице вземане, което не може да се оспори от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК, поради което се преклудират възраженията на длъжника срещу него. Заповедта за изпълнение не се ползва със силата на пресъдено нещо, присъща на съдебните изпълнителни основания, които всъщност има предвид разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ. Касае се до специална процесуална норма, която не може да се тълкува разширително, както се предлага от жалбоподателя. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 613а ал. 2 ТЗ, създадена по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК – Определение № 111/20.II.2009 г. по ч.т.д. № 61/2009 г. на ВКС, Определение № 183/9.Х..2009 г. по ч.т.д. № 525/2009 г. на ВКС, Определение № 271/14.V.2009 г. по ч.т.д. № 259/2009 г. на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.07.2011 г. по т.д. № 2024/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: