О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
Гр.С., 24.01.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3123 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. К. – срещу решение №.477/21.04.17 по г.д.№.459/17 на Окръжен съд Пловдив, 7с. – с което е потвърдено решение №.77/9.01.17 по г.д.№.1611/16 по описа на Районен съд Пловдив, 8с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.200 КТ като погасен по давност.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.200 КТ за погасен по давност. Приел е, че между страните няма спор, че са били обвързани от трудово правоотношение за периода 1.07.07-13.02.14 /ищцата е работила на длъжности „работник сглобяване детайли” и „Машинен оператор”/, като с ЕР ТЕЛК №.0598/28.02.12 й е признато професионално заболяване „вегетативна полиневропатия на горни крайници, втори стадий” с дата на инвалидизация 28.02.12. По спорния въпрос откога следва да се отброява тригодишния давностен срок по смисъла на чл.358 ал.1 т.3 КТ е приел, че това е момента, от който вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случая вземането за обезщетение от причинена трайно намалена работоспособност вследствие на професионално заболяване може да бъде упражнено след признаване професионалния характер на заболяването в експертното решение на ТЕЛК /реш.№.64/18.02.11 по г.д. №.374/10, ІІІ ГО/. Съобразно чл.112 ал.9 Закона за здравето обжалването на ЕР за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. Доколкото същите продлежат на предварително изпълнение, то и отброяването на давността ще започва от датата на постановеното ЕР на ТЕЛК, а не от датата, на която същото окончателно се е стабилизирало. В настоящия случай ЕР №.0598, с което първоначално на ищцата е призната трайно намалена трудоспособност в резултат на професионално заболяване, е постановено на 28.02.12, а исковата молба, сезираща съда с претенцията по чл.200 КТ, е депозирана на 10.02.16 – т.е. след изтичане на тригодишния давностен срок. Съдът е отбелязъл, че възражението, че 3-годишният давностен срок тече от момента, когато решението на ТЕЛК е влязло в сила, не може да бъде споделено, тъй като в противен случай би се стигнало до недопустима хипотеза кредиторът да е в състояние да търси удовлетворение на притезанието /чл.112 ал.9 ЗЗ/, а от друга страна давност да не тече и на практика длъжникът да бъде лишен от възможността да релевира това правопогасяващо възражение.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, като извежда следните въпроси: 1.”Кога възниква правото на иск при професионално заболяване – от датата на експертното решение на ТЕЛК или от стабилизирането му – с изчерпване на цялата процедура по обжалването му, какъвто е конкретния случай – Н., АССГ, ВАС?”; 2.”Възможно ли е да се предяви иск за неимуществен вреди от професионално заболяване, когато ЕР на ТЕЛК е отменено от Н. изцяло в частта за професионалния характер на заболяавнето при условията на чл.112 ал.9 от Закона за здравето /обжалването не спира изпълнението/, когато практически не е имало професионално заболяване в правния мир?”; 3. „Кога вземането става изискуемо – от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК или от датата на издаването му, независимо от обжалването му, както е записано в атакуваното съдебно решение?”; 4. „При обжалване на ЕР на ТЕЛК прилага ли се институтът на прекъсване на давността, докато трае обжалването, включително в случая на две съдебин инстанции, продължили години?”; 5. „Съдебното решение гласи, че отменя ЕР на Н. и връща преписката за ново произнасяне. С ЕР №.0536 от 15.07.15г., приложено с исковата молба, Н. се произнася по обжалваното ЕР на ТЕЛК, че отменя по оценка на работоспособността, характер на заболяването и противопок. условия на труд и даво ново. С него се потвърждава професионалния характер на заболяването с първоначално определената дата 12.02.12. След като има ново произнасяне по решеине на съда и това произнасяне е от 2015г., от кога ще тече срокът за погасителната давност – от новото ЕР на Н. или датата на инвалидизацията, която е посочена в него, и това е датата на първоначалното обжалвано ЕР на ТЕЛК?”; 6.”Как следва да се прилага чл.112 и чл.113 от Закона за здравето?”. Сочи практика.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по третия въпрос при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно цитираната задължителна практика /реш.№.202/20.04.11 по г.д.№.1635/10, ІV ГО, реш.№.2/25.02.15 по г.д.№.2402/14, ІІІ ГО/, влязлото в сила решение на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване, е юридически факт, който е част от състава, водещ до възникване на правото на обезщетяване на вреди по чл.200 ал.1 КТ. В. съд, като е приел, че вземането за обезщетение може да бъде упражнено след признаване на професионалния характер на заболяването с експертно решение на ТЕЛК, като не е необходимо то окончателно да се е стабилизирало, се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна практика.
Доколкото внасяне на държавна такса не се дължи, делото следва да се докладва за насрочване разглеждането му в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.477/21.04.17 по г.д.№.459/17 на Окръжен съд Пловдив, 7с.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: