3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 768/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. С., 26.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 768 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
С решение от 27.11.2007 г. по гр. д. № 1194/05 г. Районен съд[населено място] е допуснал делба между Р. Д. А., К. Д. С., Р. Т. Р., В. Т. А., Д. П. Д., С. П. П., Д. П. Д., С. С. М., В. К. П. и В. К. К. на две жилищни сгради с площ съответно 50 кв. м. и 19 кв. м., изградени в имот пл. № 1001 в кв. 60 по плана на[населено място] с площ 448 кв. м., като е определил квотите на съсобственост на съделителите. Отхвърлил е иска за делба на жилищна сграда с площ 64 кв. м. и на имот пл. № 1001.
С решение от 01.07.2009 г. по гр. д. № 1590/08 г. С. градски съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която е допусната съдебна делба на двете сгради с посочените квоти на съсобственост и е отхвърлен иска за делба на жилищната сграда. В отменената част е постановил ново решение, с което е допусната делба на трите сгради при определени нови квоти на съсобственост. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът за делба на дворното място е отхвърлен.
Срещу въззивното решение в частта, в която е допусната съдебна делба на жилищните сгради с площ 50 кв. м. и 19 кв. м. е постъпила касационна жалба от Р. А., К. С., Р. Р. и В. А.. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Постъпила е жалба и от С. М., В. П. и В. К. в частта, в която е допусната делба на трите сгради. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация Д. Д. оспорва жалбите.
Ответниците по касация С. П. и Д. Д. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да допусне делба на трите сгради, без дворното място, въззивният съд приел че страните са съсобственици на дворното място което загубило самостоятелността си, тъй като е обслужващо сградите, а и от него не можело да се образуват два самостоятелни дяла. По отношение на сградите страните били съсобстветници съгласно чл. 92 ЗС, с права на собственост съответствуващи на правата върху дворното място. Не било доказано възражението на ответниците са придобили собствеността на жилищната сграда с площ 64 кв. м. по давност, затова делбата следвало да бъде допусната за трите сгради.
По жалбата на Р. А., К. С., Р. Р. и В. А.:
Съгласно Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона, е този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторите са длъжни да посочат правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос е основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Настоящият състав приема, че в изложението касаторите не са посочили конкретни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В него се съдържа бланкетно възпроизвеждане на текста, без да се обоснове до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по тяхната жалба. Доводите им са основание за обжалване по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК по съществото на спора, но в производството по чл. 288 ГПК не се проверява правилността на въззивното решение. ВКС извършва само преценка за критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК, при наличието на които касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. Освен това, по предмета на спора, има обнародвана съдебна практика и в нея няма различие за приложението на цитираната правна норма.
По жалбата на С. М., В. П. и В. К..
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите сочат, че съдът е направил необоснован извод, че касаторите не са придобили по давност жилищните сгради по давност. Така поставения въпрос не е правен, а е свързан с решаващата дейност на съда по преценка на доказателствата. От друга страна, за да са допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, е необходимо касаторът да посочи и представи влезли в сила съдебни решения които разглеждат формулирания съществен въпрос по различен начин и в този смисъл въззивното решение да им противоречи. В случая твърдението на касаторите за наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК произтича от тезата, че първоинстанционното и въззивното решения по делото си противоречат. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между решенията на съдилищата по конкретното дело, а противоречие на въззивното решение с практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос по друго дело. Първоинстанционното решение, независимо от това дали е потвърдено или отменено от въззивния съд, не съществува като самостоятелен съдебен акт, поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика. В изложението касаторите се позовават и на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. ВКС счита, че конкретният спор не представлява основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Няма различие в съдебната практика по прилагане на правната норма, затова касационно обжалване е недопустимо и на това основание.
По изложените съображения касационните жалби не попадат в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.07.2009 г. по гр. д. № 1590/08 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: