2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 27.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1104 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. чл.274, ал.1, т.2 и чл.248, ал.3 ГПК.
С определение № 28375 от 01.12.2016 г. по гр. д. №14633/2012 г. на Софийски градски съд е допълнено решението по делото в частта за разноските, като В. Ц. К., Х. С. К., Р. Ц. Б., С. Н. К., Й. Н. и А. А. К. са осъдени да заплатят на Е. Д. Н. сумата от 800 лв., представляваща направени от него разноски за първата инстанция.
Частна жалба срещу това е подадена от А. К., Х. К. и В. К..
Жалбоподателите считат, че определението е незаконосъобразно, без да излагат конкретни оплаквания и доводи.
Ответникът в производството Е. Д. Н. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд по чл.248 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Макар Софийски градски съд да е квалифицирал молбата за допълване на въззивното решение по чл.192, ал.4 ГПК /отм./, в действителност се касае за проведено производство по чл.248 ГПК. Независимо от това, че основното производство по въззивната жалба се е развило по реда на ГПК /отм./, подадената при действието на новия ГПК от 2008 г. молба за допълване на решението в частта за разноските следва да се разгледа по реда на чл.248 ГПК от 2008 г., по аргумент от §2, ал.3, 11 и 14 ПЗР на ГПК от 2008 г. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение № 483/30.06.2010 г. по ч.т.д. № 25/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 533 от 19.11.2010 г. по ч. гр. д. № 427/2010 г. на ВКС, І ГО.
Независимо от това, законосъобразен е изводът на въззивния съд, че молбата е подадена в срок. Молителят Е. Д. Н. е узнал за въззивното решение на 26.01.2016 г., а е подал молбата за присъждане на разноските на 25.02.2016 г., в рамките на едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК.
Законосъобразен е и другият извод, че сумата от 800 лв. е дължима и следва да се присъди. С решението на Софийски градски съд, постановено по въззивна жалба на Е. Д. Н. и другите ищци по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е било отменено първоинстанционното отхвърлително решение и този иск е бил уважен. С решението си въззивният съд е присъдил на жалбоподателя Е. Н. сторените от него разноски за второинстанционното производство, но е пропуснал да му присъди и разноските за първата инстанция, които също са дължими на основание чл.78, ал.1 ГПК при този резултат на делото пред въззивния съд. Въззивното решение е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване от ВКС. Следователно правилно на ищеца Е. Н. са присъдени разноските по делото за първите две инстанции, които са дължими предвид окончателния резултат по делото и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Ц. К., Х. С. К. и А. А. К. срещу определение № 28375 от 01.12.2016 г. по гр. д. №14633/2012 г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: