О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр.София, 28.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3015 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от В. В. Д. и М. В. Д., действащи чрез тяхната майка и законен представител И. П. А., чрез пълномощника адв.Р. К. и адв.В. Д., против определение № 300/19.09.2018 г. по т.д. № 1099/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е обезсилено решение № 2533/05.12.2017г. по в.гр.д. № 4074/2016г. на САС, ГО, I състав и потвърденото с него решение № 1003/04.03.2015г. по гр.д. № 505/2012г. на Б., ГО, IX с. и е прекратено изцяло поризводството по делото, на осн. чл.233 ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че е налице хипотезата на чл.130, ал.4 СК, тъй като касаторите са малолетни лица и е недопустимо същите да правят отказ от права – право на иск . Освен това молбата, с която се прави изявление от името на касаторите за отказ от иска не е била подписана от посочения за техен процесуален представител адв. Б.. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
В постъпилия писмен отговор от ответниците по частната жалба „ДВД Шепърд“ЕООД и „Адамант-70“ЕООД се излагат съображения за неоснователност на същата.
ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Производството по т.д. № 1099/2018г. на ВКС, II т.о. е било образувано по касационна жалба на В. В. Д. и М. В. Д., действащи чрез тяхната майка и законен представител И. П. А., чрез пълномощника адв.П. Б., срещу решение № 2533/15.12.2016г. по гр.д.№ 4074/2016г. на САС, с което е потвръдено решение № 1003/04.03.2015г. по гр.д. № 20121200100505/2012г. на ОС-Благоевград за отхвърляне на предявения от касаторите иск по чл.135 ЗЗД против ответните търговски дружества.
С молба с вх. № 8066/17.09.2018 г. частните жалбоподатели, представлявани от адв.П. Б. на осн. чл.233 ГПК са заявили, че правят отказ от иск, оттеглят подадената касационна жалба и желаят прекратяване на производството по делото.
С атакуваното определение състав на II т.о. на ВКС е приел, че молбата е основателна.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Отказът от иск като процесуално действие е свързано съобразно разпоредбата на чл.233 ГПК с отказ от самото спорно материално право, което е защитавано в процеса, поради което иск за същото право не може да бъде заявяван отново след направен отказ. На осн. чл.130, ал.4 СК по императивен начин е регламентирана нищожността на отказ от права от ненавършило пълнолетие дете. След като в настоящия случай касаторите са малолетни деца, то напарвеният от тяхно име отказ от право на иск е нищожен. Нищожността може да бъде въведена в процеса и чрез възражение по повод на частна жалба срещу прекратително определение на осн. чл.233 ГПК.
Изложеното налага извод за отмяна на атакуваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 300/19.09.2018 г. по т.д. № 1099/2018 г.на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: