О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 04.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2898/2018 година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. Д. Р. и Е. В. Г. чрез пълномощника си адв. В. И. са обжалвали въззивното решение на Разградския окръжен съд № 100 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 234/2017 г..
Ответницата по жалбата Р. Й. И. чрез процесуалния си представител адв. Й. К. е подала писмен отговор, в който изразява становище да не се допуска до касационно обжалване въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Разградският окръжен съд е потвърдил решението на Разградския районен съд № 195 от 29.06.2017 г. по гр. дело № 1319/2016 г., с което е уважен предявеният от Р. Й. И. против К. Д. Р. и Е. В. Р. / Г./ иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата е собственик въз основа на придобивна давност на поземлен имот № … по кадастралния план на [населено място],община Разград, одобрен със Заповед № 1392 от 2014 г. на кмета на община Разград, за който е отреден парцел II – …, представляващ дворно място с площ 1330 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 75 кв .м. върху изба с полезна площ от 30 кв.м. и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт №…, т. 23, рег. № …, дело № 358/2015 г. от 27.11.2015 г. на нотариус Р. К., рег. № ….
Въззивният съд е приел, че ищцата Р. И. е упражнявала фактическа власт върху имота първо заедно със съпруга си И. Р. И., който е получил владението върху същия от родителите си, а след неговата смърт самостоятелно за периода от 08.11.2005 г. до 08.11.2015 г. Упражняваното владение е било непрекъснато, независимо че в определен период от време ищцата е била в Република Гърция и е упражнявала фактическа власт чрез други лица. Владението не е било прекъснато и от извършените от ответниците действия по снабдяване с документи, а отправената от тях нотариална покана за напускане на имота е била достигнала до ищцата след изтичане на десетгодишния срок на упражнявано владение. Въззивният съд е посочил, че след като ищцата и наследодателите й са живели в имота десетки години, който факт е бил известен на ответниците, то не е следвало чрез изрични действия тя да противопоставя владението си пред тях. Ответниците не били оборили презумцията на чл. 69 ЗС, тъй като не били установили ищцата да е държала имота за тях на основание облигационно отношение. Относно заявените от ответниците права съдът е обосновал, че поради изгубване на владението от праводателя им Р. В. Р. за повече от шест месеца правото на собственост върху имота не е било преминало по силата на наследствено правоприемство в наследственото имущество на прекия им наследодател – В. Р.. Направеният от нотариуса извод за принадлежност на правото на собственост върху имота в легитимиращия ги констативен нотариален акт не е бил предшестван от надлежна обстоятелствена проверка, а и се е опровергал от събраните по делото доказателства.
По основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирани в касационната жалба и в отделно изложение, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Касаторите поддържат, че по правния въпрос за фактическия състав на придобивната давност, изводите на съда са в противоречие с ТР 4/2012 г. на ВКС, ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че правната последица – придобиване на вещното право по давност е нормативно свързана с юридическите факти, включващи като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност, чрез волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. В противоречие с това тълкуване според касаторите съдът е приел, че са налице елементите на придобивна давност след като в действителност ищцата не е била владяла имота непрекъснато, а също липсвало позоваване на давността. Поддържаното противоречие не е налице, от една страна защото в тълкувателното решение не е разглеждан фактическият състав на владението като елемент от придобивната давност и в частност кога владението е „постоянно“, а от друга защото в съответствие с него въззивният съд е приел, че чрез предявяване на иска ищцата се е позовала на придобивна давност. Няма противоречие между въззивното решение и решение на ВКС, I г.о. № 68/02.08.2013 г. по гр.д. № 603/2012 г., в което са разгледани характеристиките на владението. Въззивният съд не е вложил различно съдържание на понятията „постоянно“ и „непрекъснато“ от възприетото в съдебната практика. За да бъде владението „постоянно“ е необходимо владелецът да е в състояние във всеки един момент когато пожелае да упражнява фактическата власт, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишило владелеца от владението му. Владението е „непрекъснато“ когато не е било отнемано за повече от шест месеца. В случая въззивният съд е приел, че макар ищцата да е пребивавала извън страната, то тя е упражнявала владение чрез трети лица и владението й не е прекъсвано с предприетите от ответниците действия. В сочените решения на ВКС № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 859/2009 г. на II г.о., № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 1162/2009 г. на II г.о. и № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 1804/2013 г. на I г.о. се поставя въпросът за промяната на държането във владение и демонстриране на намерението за своене към собственика, респективно съсобственика за неговите идеални части, който не е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като не е установено по делото праводателите на ищцата да са установили фактическа власт за другиго, което да ги характеризира като държатели.
Касаторите не са мотивирали необходимостта от промяна на формираната съдебна практика по поставения въпрос, поради което не е обоснована и предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Р. Й. И. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи платено в брой възнаграждение на адв. Й. К. за процесуална защита пред ВКС.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 100 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 234/2017 г.
Осъжда К. Д. Р. и Е. В. Г. да заплатят на Р. Й. И. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: