О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№55
[населено място], 05.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 60 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №4282 от 17.06.2015г. по гр.д. № 15 304/2013г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 16.09.2013г. по гр.д. № 5237/1996г. на Софийски районен съд, 58 състав за отхвърляне на предявения от С. М. Б. против Ц. К. К., Л. Й. К. и Е. Й. М. /конституирани като наследници на починалия ответник Й. П. К./ иск за делба на апартамент в [населено място], на [улица], сега [улица], с площ от 99 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, с 9/30 ид.ч. от избените помещения, тавана, общите части на сградата и дворното място, съставляващо имот пл. № 9 в кв. 296 по плана на С..
Касационната жалба е подадена от С. М. Б. и е приподписана от адв. Г.. Поддържа се, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Недопустимостта се извежда от наличието на висящ процес относно собствеността на имота, поради което съдът е бил длъжен да спре производството. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставя на първо място въпроса за неупражненото правомощие на съда по чл.229, ал.1,т.4 ГПК за спиране производството до приключване на спора по висящия процес за собственост. На второ място се твърди несъобразяване с Тълкувателно решение № 3/1994г. относно наследяването по право на заместване на съребрени роднини по чл. 8, ал.4,пр.3 ЗН. На следващо място се изтъква неправилното разбиране на съда, че легитимиращото действие на нотариалния акт № 55 от 06.11.1997г. е отпаднало с развалянето на договора за издръжка и гледане. Поддържа се, че отмяната на нотариалния акт е последица от уважаване на иск за собственост, а такъв не е предявяван от прехвърлителката по договора. Поставя се и въпроса дали е допустимо въззивната инстанция да не се съобразява с определение по ч.гр.д.№ 11224/2012г. на Софийски градски съд, според което касаторката има права върху 4/5 ид.ч. от имота и може да участва в делото за делба. На последно място се пита дали при наличие на влязло в сила решение по установителен иск за 1/5 ид.ч. спорът може да се пререшава в производството по делба.
Ответниците по жалбата не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й. Жалбоподателката е главновстъпило лице в делото за делба, което претендира, че е собственик на 4/5 ид.ч. от имота. Правата си основава на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт от 1997г.
Първоначално искът е предявен от Р. К. против Й. К.. Ищцата се е легитимирала като собственик на 4/5 ид.ч. от имота по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1988г., а ответникът е собственик на останалата 1/5 ид.ч. Й. К. е починал в пода на делото и е заместен от наследниците си съпруга и две деца – Ц. К. К., Л. Й. К. и Е. Й. М.. Р. К. също е починала и нейни наследници се явяват племенниците Л. Й. К. и Е. Й. М. по заместване на починалия преди нея брат Й. К.. Наследниците на двамата първоначални съделители са заявили, че не желаят извършване на делба и производството продължава по претенцията за делба на главновстъпилото лице С. Б..
Установено е, че с нотариален акт № 55 от 06.11.1997г., т.L. по нот.д. № 34254/97г. Р. К. е прехвърлила на С. Б. своите 4/5 ид.ч. срещу задължение за издръжка и гледане. Този договор е развален на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД с решение по гр.д. № 7461/2001г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 25.04.2008г. По заявеното в това производство искане за отмяна на нотариалния акт на основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ производството е прекратено.
Установено е също, че предявеният от С. Б. против настоящите ответници Ц. К., Е. Й. и Л. К. иск за установяване правото на собственост върху 1/5 ид.ч. от имота е отхвърлен с влязло в сила решение на Върховния касационен съд, І г.о. по гр.д. № 827/2011г.
При тези данни решаващият съд е приел, че вследствие развалянето на договора за издръжка и гледане, са отпаднали с обратна сила правата на ищцата Б. като собственик на съответната част от имота. Съдът е изложил подробни съображения по доводите, че вещните й права върху имота не са отпаднали след като не е отменен нотариалния акт. Позовал се е на Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС, според което нотариалните актове за сделки не подлежат на отмяна по чл. 431, ал.2 ГПК/отм./, сега чл. 537, ал.2 ГПК. Намерил е за ирелевантни съображенията, свързани с вписването на съдебното решение, тъй като защитното действие на вписването се проявява по отношение на трети лица, а Б. е страна в процеса по чл. 87, ал.3 ЗЗД, обвързана е от силата на пресъдено нещо и правата й върху имота са отпаднали предвид обратното действие на развалянето съгласно чл. 88, ал.1 ЗЗД.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос е свързан с неупражненото правомощие на съда по чл.229, ал.1,т.4 ГПК за спиране производството до приключване на спора по висящия процес за собственост между страните. В. съд не се произнесъл изрично по тези доводи, а е разгледал единствено възражението за спиране поради предявения от С. Б. иск за собственост на 1/5 ид.ч. от имота, по който има постановено влязло в сила решение. Вярно е, че към момента на разглеждане на спора пред двете инстанции е било висящо производството по предявен от настоящите ответници против касатора иск за собственост на имота – гр.д. № 8259/2010г. на І-6 състав на СГС. Понастоящем производството по този спор е приключило с влязло в сила решение за уважаване на иска – постановено е определение № 52 от 04.02.2016 г. на Върховния касационен съд, ІІг.о. по гр.д. № 5328/15г. за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решението на Софийски градски съд за уважаване на ревандикационния иск срещу С. Б.. Ето защо въпросът е изгубил значение, а изводите по настоящето дело за липса на съсобственост между Б. и ответниците по жалбата съответстват на влязлото в сила решение.
Вторият правен въпрос касае съобразяването на Тълкувателно решение № 3/1994г. относно наследяването по право на заместване на съребрени роднини по чл. 8, ал.4,пр.3 ЗН. Този въпрос изобщо не е обсъждан от съда и е неотносим към спора. При изразеното нежелание за делба между останалите страни съдът е разгледал единствено правата на главновстъпилото лице в съсобствеността, отрекъл ги е и е отхвърлил иска за делба, без да навлиза в обсъждане правата на останалите съсобственици. Извън това, в случая липсва наследяване по чл. 8, ал.4 ЗН, а такова по чл. 10, ал.2 ЗН – Е. М. и Л. К. са наследници на Р. К. по заместване на починалия преди нея неин брат Й. К..
Следващият въпрос касае легитимиращото действие на нотариалния акт № 55 от 06.11.1997г. и доколко то е отпаднало с развалянето на договора за издръжка и гледане. Основава се на доводите на касатора, че отмяната на нотариалния акт е последица от уважаване на иск за собственост, а такъв не е предявяван от прехвърлителката по договора. Така въведеният въпрос демонстрира пълно незачитане на обратното действие на развалянето на договора, прогласено в чл. 88, ал.1 ЗЗД, както и непознаване на задължителната практика, че на отмяна по чл. 431, ал.2 ГПК/отм./, сега чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове – Тълкувателно решение № 2/2012г. на ОСГК.
Що се отнася до това дали при постановяване на решението си въззивният съд е съобразил определението по ч.гр.д.№ 11224/2012г. на Софийски градски съд, въпросът не е определящ изхода на спора. С определението е прието, че С. Б., предявявайки права върху 4/5 ид.ч. от имота, може да участва в делото за делба, но не и че претенцията й за собственост на посочените 4/5 ид.ч. е основателна. По основателността на иска й съдът се е произнесъл в решението. С оглед на различния предмет, то противоречие между двата акта не може да има.
На последно място в изложението е повдигнат въпроса дали спорът за собственост на 1/5 ид.ч. от имота може да се пререшава в делбата, след като по него има постановено влязло в сила решение. Съдът не е допуснал подобно преразглеждане, а напротив – зачел е силата на пресъдено нещо на това решение и се е произнесъл по претенцията на Б. за собственост на 4/5 ид.ч.
При изложените съображения е видно, че поставените въпроси не могат да обосноват достъп до касационен контрол и такъв следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4282 от 17.06.2015г. по гр.д. № 15 304/2013г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав по касационната жалба на С. Маринова Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.