6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
С., 07,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………….……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 355 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 327/1.ІІ.10 г. на [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], [община], област Ш., подадена против въззивното решение № 158 на Т. ОС, постановено на 22.ХІІ.2009 г. по гр. дело № 326/09 г., с което, в пр-во по чл. 422 ГПК, е било признато за установено по отношение на ответника Й. М. М. от[населено място], „че съществува вземането на д-вото по заповед № 712 от 13.Х.2008 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2193/08 г. по описа на Ш. РС въз основа на запис на заповед от 29.VІІІ.2006 г., като вземането е за сумата от 500 лв., както и 32.24 лв. – лихва за забава върху главницата от 500 лв., считано от 17.ІХ.2008 г. и до 16.ІІ.2009 г. С останалата част на атакувания акт на въззивния съд е било потвърдено първоинстанционното решение на РС-Търговище от 18.VІІ.2005 г. по гр.д. № 680/03 г. за отхвърляне на установителния иск за разликата от 500 лв. и до размер на посочената в процесния запис на заповед сума от 10 200 лв., както и за установяването, че била дължима за горепосочения период лихва за забава съответно за разликата от 32.24 лв. и до претендирания с исковата молба неин размер от 669.64 лв.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост „и неправилност” на атакуваното въззивно решение, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който ответникът М. „да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата от 10 869.64 лв., от която 10 200 лв. главница и 669.64 лв. законна лихва от 17.ІХ.2008 г. – датата на подаване на заявлението до датата на завеждане на настоящия иск”, като бъдат присъдени и всички направени в трите инстанции съдебно деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на трите „алтернативно дадени” предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Т. ОС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос „за предмета на делото”, както и по материалноправен въпрос: „за правната същност на записа на заповед, обвързаността на вземането по абстрактната сделка от наличието или липсата на каузално правоотношение и съотношението между тези два вида правоотношения”. Релевира се противоречие в практиката на съдилищата относно правното естество на записа на заповед, понеже в една част от постановените актове се приемало, че това е напълно абстрактна едностранна сделка, отделена от каузалните отношения, породили съществуването й, докато в други: „че от значение за задължението по менителничния ефект било както наличието на действително съществуващ дълг у платеца, така и валидно възникнало вземане на кредитора”. Поради това касаторът счита, че постановения в изложението му материалноправен въпрос „попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК”. Единственото приложено към изложението съдебно решение е това под № 30, постановено на 21.VІІ.2008 г. от състав на Р. ОС, ТК, по т. д. № 24/07 г., съдържащо отметка, че е било потвърдено от В. апелативен съд с решение № 348 от 11.ХІІ.2008 г. по т.д. № 624/08 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Й. М. М. от[населено място] писмено е възразил чрез процесуалния си представител както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на подадената от [фирма] касационна жалба.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Т. ОС, касационната жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Преценка за наличие на предпоставките по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК е възможна само при конкретно позоваване на съдебни актове, представляващи практика на ВКС в смисъла, в който съдържанието на това понятие е бил надлежно изяснен със задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г. От друга страна, съгласно т. 3 от същото ТР, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Представеното от търговеца касатор решение на Р. ОС е било постановено по отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 254 във вр. чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, воден между търговци относно запис на заповед на стойност 20 000 лв., за който ответното ООД е било снабдено с изпълнителен лист. След като решението на Р. ОС е било потвърдено от В. апелативен съд, то, по аргумент от текста на чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, същото следва да се счита влязло в сила на 11.ХІІ.2008 г. При съпоставката между мотивите на влязлото в сила решение и тези, изложени към обжалваното решение на Т. ОС, не се установява обаче твърдяното от търговеца касатор противоречие в представата на съдилищата, че записът на заповед представлява „едностранна абстрактна търговска сделка”. Ако В. апелативен съд е споделил решаващия правен извод на състава на Р. ОС за отхвърляне на иска по чл. 254 ГПК /отм./, основан върху констатация, че процесният по делото запис на заповед бил послужил „като обезпечение на задължението за плащане на доставена стока” – в какъвто смисъл изявления били направили и двете страни по спора, то постановилият обжалваното въззивно решение състав на Т. ОС не е имал съмнение относно това, че по правната си природа записът на заповед е абстрактна сделка, но извършвана заради наличието на конкретни отношения между издателя на записа и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума.
В заключение, касаторът не е обосновал бланкетно поддържаната „алтернативно дадена” предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК с конкретни доводи в подкрепа на теза, че релевираният от него материалноправен въпрос е от значение и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото, които при това да са съобразени със задължителните за съдилищата постановки по т. 4 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. Що се отнася до изтъкнатия от [фирма] процесуалноправен въпрос, сведен до „предмета на делото”, очевидно е, че липсата на изискуемата „точна и ясна формулировка” обективно препятства преценката за допустимост на касационния контрол, щом като предмет има всяко едно дело.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 158 на Т. окръжен съд, от 22.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 326/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2