3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 551/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр.София, 07.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 551/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Г.К. от АК-Благоевград срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 49/01.03.2010 год., постановено по в.гр.дело № 1088/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Петрич № 204/20.10.2009 год. по гр.дело № 235/2008 год., с което е осъден ответника-касатор на основание чл.228 и сл.ЗЗД да заплати на Е. И. Т., М. В. Ц. и Д. В. М.-всички от[населено място], сумата 1 260 лева, представляваща неизплатен наем за периода от 11.04.2005 год. до 31.03.2008 год., дължим по сключен между страните наемен договор от 01.08.2001 год. и анекс от 07.04.2005 год. ведно със законната лихва; мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница в размер на 268,82 лева за периода на забавата, както и сумата 454,84 лева – съдебни разноски, като е отхвърлен предявеният от [фирма] насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на 2 100 лева, представляващи компенсаторно обезщетение за неизпълнение на договорни задължения от страна на наемодателите.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал съдържанието на сключения наемен договор, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Без да посочва материалноправния или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на делото и без да изложи конкретни доводи, жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил закона и има разминаване между решението на първоинстанционния и въззивния съд относно правното основание на иска.
Ответниците по касационната жалба Е. И. Т., М. В. Ц. и Д. В. М.-трите от[населено място], изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е осъден ответника-касатор да заплати дължимата наемна цена за ползувания от него в качеството му на наемател през процесния период недвижим имот съгласно сключения между страните наемен договор от 01.08.2001 год. и анекса към него от 07.04.2005 год. и е отхвърлил като неоснователен насрещния иск за заплащане на обезщетение за вреди поради неизпълнение на договорни задължения от страна на наемодателите-ищци. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, включително съдържанието на представения наемен договор, съдът е приел, че същият е продължил действието си и след изтичане на първоначално определения тригодишен срок като се е превърнал в безсрочен, при което положение наемателят дължи заплащането на уговорената наемна цена както и мораторна лихва за забавено плащане за периода на забавата, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е формулирал съществения материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, което е негово задължение съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС като излага най-общо, че решението е необосновано, че не е приложен точно закона и има разминаване между първоинстанционното и въззивното решение. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата му. Няма изложени и конкретни доводи, обосноваващи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В случая въпросите за дължимостта на уговорената наемна цена и изпълнението на насрещните задължения на страните по процесния наемен договор са изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка наведените оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1 ГПК, без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 49/01.03.2010 год., постановено по в.гр.дело № 1088/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: