О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София 31.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3044/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. С. и В. И. С. , двамата от гр. М., подадена от пълномощника им адв. З, срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 156 от 29.01.2008г. по в.гр.д. № 872/2007г. с което е оставено в сила решение № 421от 15.02.2006г. по гр.д. № 188/2005г. на Мездренския районен съд, с което са отхвърлени исковете им против Г. М. Р. и С. И. С. за прогласяване нищожността на сключения между ищците и първия ответник договор за покупко-продажба на недвижим имот /апартамент в гр. М. с нот. акт № 137/2002г. и за осъждане на втория ответник да им предаде владението на собствения им апартамент.
Ответникът по жалбата С. И. С. от гр. В. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК /отм./ от пълномощника му адв. М. Н. писмен отговор моли решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли исковете за нищожност на продажбата, извършена с нот. акт № 137/2002г., поради липса на насрещна престация и липса на съгласие съдът е приел, че съгласие е дадено с общо пълномощно, а неизпълнението на задължението за заплащане на цената не води до нищожност на сделката. Приел е, че продажбата е извършена от съпругата лично за себе си и като пълномощник на съпруга си с общо пълномощно, направено в предвидената от закона форма и даващо право на упълномощената да извършва всякакви разпоредителни действия и сделки с недвижими имоти на упълномощителя. Поради това неоснователни се явяват твърденията на ищците за липса на съгласие на втория от тях, което е основание за прогласяване нищожност на сделката. Относно изплащането на уговорената продажна цена съдът е приел, че нот. акт представлява частен свидетелстващ документ относно записването, че цената е платена при съставянето на акта. Освен това неплащането на уговорената цена съставлява неизпълнение на договорно задължение, чиито последици са уредени в чл. 79 – чл. 92 ЗЗД, но не е основание за прогласяване нищожност на сделката.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. В представените две молби в изпълнение на указанията на съда за представяне изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторите не сочат нито кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът, нито на кой от посочените критериите за селекция на касационните жалби основават жалбата си. Приложили са три решения на състави на ВКС. Излагат доводи за симулативност на оспорваната сделка и за нищожност поради липса на съгласие /на представителна власт/ за сключването й. Предвид приложените решения настоящият съдебен състав разглежда искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Предмет на приложеното решение № 453/2003г. по гр.д. № 990/2002г. на ІІ г. о. на ВКС е иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за установяване нищожност на привиден договор. Решението е неотносимо към настоящия казус който няма за предмет нищожност на привиден договор.
Решение № 1047/2004г. по гр.д. № 373/2003г. на ВКС ІV г.о. има за предмет установяване привидността на едностранна сделка. С решението е прието, че правилата относно привидността на договорите се отнасят и за едностранните сделки – в случая упълномощаване. Ищците /касатори/ обаче не са предявили иск за обявяване привидност на упълномощителната сделка, поради което това решение също е неотносимо към спора.
Решение № 132/2003г. по гр.д. № 43/2002г. на ВКС, ІV г.о., е с предмет установяване привидност на договор за продажба, прикриващ съглашение за удовлетворяване на кредитор за вземането му. Прието е, че привидността обуславя абсолютна симулация на продажбата поради недействителност на прикритото с нея задължение за обезпечаване на дълга на продавача. В случая обаче ищците не са предявили иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба поради привидност, поради което приложеното решение не обосновава хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Освен това, както бе посочено по-горе в двете изложения не се сочи кой е същественият материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и поради това се налага да се допусна касационно разглеждане на въззивното решение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 156 от 29.01.2008г. по в.гр.д. № 872/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: