О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 28.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4977 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. С. П. против решение № 80 от 22.05.2008 г., постановено по гр.д. № 64 по описа за 2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № Х* от 13.12.2007 г. по гр.д. № 738/2007 г. на Бургаски районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Я. С. П. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ответникът „Диагностично-консултативен център І Бургас” ЕООД, гр. Б. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касаторката счита, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от особена важност за правоприлагането – относно сроковете за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и момента, от който трудовото правоотношение се счита прекратено, като атакуваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд и е налице противоречива практика на съдилищата при определяне правнорелевантния момент, от който следва да се изчисляват сроковете и относно тълкуването на чл.195, ал.3 от КТ, когато волеизявлението не е достигнало пряко до неговия адресат, а са налице подписи на двама свидетели.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос, а по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго.
В случая посочените основания не са налице. Въззивният съд е приел, че двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ е започнал да тече на 17.05.2006 г., когато е изготвено крайното заключение на финансовите органи, извършили проверка в дружеството-работодател, т.е. от момента, в който работодателят е узнал за нарушението, индивидуализирано с неговите субективни и обективни признаци. Този извод е в съответствие с разрешението, дадено в решение № 852 от 1.09.1999 г. по гр.д. № 1030/98 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че нарушението е открито в момента, в който на работодателя е било известно, че в съдържанието на документ служителят вписва обстоятелства, различни от действително съществуващите.
Не е налице непълнота или неяснота на нормата на чл.195, ал.3 от КТ, съгласно която дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта, т.е. от деня, в който писменото изявление на работодателя достигне до работника. В случая ищцата още в исковата молба е признала, че това е станало на 12.02.2007 г., а начинът по който е удостоверено връчването /в случая чрез подпис на двама свидетели, поради отказ на лицето да удостовери с подписа си връчването/ е неотносим към наведения правен въпрос.
Касаторката се позовава и на противоречие с решение № 400 от 22.05.1998 г. на ВКС, ІІІ г.о. Последното обаче не съдържа тълкувателно разрешение, относимо към повдигнатите в изложението по чл.294, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, поради което е неотносимо при преценка предпоставките на чл.280 от ГПК.
Твърдението са наличие на противоречива практика на съдилищата е необосновано, нито е подкрепено с позоваване на конкретни съдебни актове, поради което не следва да се обсъжда.
В обобщение не е налице нито една от хипотезите на чл.280 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 22.05.2008 г., постановено по гр.д. № 64 по описа за 2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: