ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
София, 29.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 483/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. ф. – гр. С. срещу Решение № 248 от 25.І.2008 г. по гр.д. № 975/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 12.ІІІ.2007 г. по гр.д. № 476/ 2005 г. на СГС, І отд., в частта, с която исковете на Г. П. К. и В. М. К. срещу Г. ф. – гр. С. са отхвърлени за по 10 000 лв. за всеки от ищците – обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 88 ал. 1 т. 1 б. “а” ЗЗ (отм.), постановено е друго, с което исковете са уважени и за тези суми, и първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която исковете са уважени по за 20 000 лв. за всеки от ищците, и в частта, която исковете са отхвърлени срещу ЗК ”Л” АД – гр. С.. Касационната жалба на Г. ф. – гр. С. е срещу решението в частта, с която исковете са уважени срещу него – по 30 000 лв. всеки от исковете.
Жалбоподателят излага, че решението е незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон – чл. 88 ал. 1 т. 1 б. ”а” ЗЗ (отм.), чл. 273 ал. 4 КЗ и чл. 52 ЗЗД, и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно доказателствената тежест на Протокол за ПТП и оборване на констатациите в него, и относно кредитиране показания на свидетели, близки приятели на третото лице – помагач С. С. и употребили алкохол по време на ПТП.
В Молба от 16.VІ.2008 г. жалбоподателят поддържа, че основа- нието за допускане на касационно обжалване, е по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – по въпроса за отговорността на застрахователя по риска ”гражданска отговорност” въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, отразена в Решение № 556/ 4. Х.2005 г. по т.д. № 42/ 2005 г. на ВКС за валидността на упълномощаването и формата му.
Ответниците по жалбата Г. П. К. и В. М. К. – двамата от гр. П. ищци по делото, и ЗК ”Л” АД – гр. С. ответник по делото, не изразяват становища по същата, нито по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, предявени при условията на субективно съединяване, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Жалбоподателят сочи, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е въпросът за формата на упълномощаването на водача на МПС, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. От този въпрос жалбоподателят извежда довода, че в случая МПС-то е управлявано от известно лице, че има валидна застраховка ”гражданска отговорност”, затова следва да се ангажира отговорността на застрахователя – първия ответник. С оглед данните по делото не може да се приеме, че този е същественият материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд. Разрешеният материалноправен въпрос е обусловил съдържанието на решението относно това налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността на Г. ф. – гр. С. конкретно фактическият състав на чл. 88 ал. 1 т. 1 б. ”а” ЗЗ (отм.), в резултат на деянието понесли ли са ищците неимуществени вреди и в какъв размер следва да бъдат обезщетени с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД. Въпросът за формата на упълномощаването на водача на МПС, е засегнат от въззивния съд по възражението на Г. ф. – гр. С., че водачът е известен и е бил упълномощен от собственика на автомобила. Този въпрос е разрешен в смисъла, поддържан от жалбоподателя – че законът не изисква специална форма – в който смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се и в представеното Решение № 556/ 4. Х.2005 г. по т.д. № 42/ 2005 г. на ВКС. Посоченото решение е постановено по спор упълномощено ли е лицето да управлява МПС от собственика, ползвателя или държателя на автомобила, и по какъв начин, какъвто не е спорът по настоящото дело. С това решение ВКС не се е произнесъл за случая, когато лицето, управлявало автомобила, е неизвестно. В настоящия случай с оглед събраните доказателства въззивният съд е приел, че липсата на достатъчно данни за индивидуализацията на лицето, управлявало МПС, както и прекратяването на наказателното производство срещу третото лице, по причина, че водачът на МПС-то е неизвестен, дава основание да се приеме, че е неоснователно възражението на Г. ф. , че е налице упълномощаване, а отговорността на Г. ф. следва да се ангажира по чл. 88 ал. 1 т. 1 б. ”а” ЗЗ (отм.).
С оглед на това изложеният от жалбоподателя въпрос за упълномощаването не е съществен, тъй като от него не зависи изхода на делото. Жалбоподателят не е обосновал довод, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС въпроса известен ли е водачът на автомобила, причинил смъртта на сина на ищците В не е посочил решения в този смисъл на ВКС. Останалите оплаквания на жалбоподателя, съдържащи се в касационната жалба, съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 1 ГПК, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 248 от 25.І.2008 г. по гр.д. № 975/ 2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: