О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 01,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 707 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 19515/21.ІV.2009 г. на „Д” АД – София, подадена против онази част от въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 9.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1228/07 г., с която осъдителният иск на З. „А”-София с правно основание по чл. 402 /отм./ във вр. чл. 407 /отм./ ТЗ е бил уважен за разликата над 4 013.97 лв. и до присъдената сума в размер на 9 490.92 лв. – като неизплатена част от застрахователно обезщетение по щета № 04-0300/302/5000505, ведно с лихви върху последната, считано от 10.ІХ.2005 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на застрахователя-настоящ касатор са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение на СГС в обжалваната му част в нарушение на материалния закон (чл. 399, ал. 2 /отм./ ТЗ), поради което се претендира частично касиране на този съдебен акт и постановяване на такъв по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция „съобразно разпоредбите на закона и принципа на справедливост, ведно с всички законни последици, вкл. с присъждане на разноски по компенсация”. Инвокирани са доводи, че при т.нар. „тотална щета” на повреден вследствие на ПТП автомобил, присъденото от въззивната инстанция обезщетение било крайно завишено, понеже не бил приспаднат съответният процент запазени части от процесния лекотоварен автомобил, а също и платената на другия застраховател сума в размер на 14 275 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът „Д” АД – София поддържа, че налице била предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането на неговата касационна жалба по същество, защото с обжалваната част от въззивното решение СГС се е произнесъл по противоречиво решаван от съдилищата в Републиката материалноправен въпрос за приспадане стойността на запазените части при установена тотална щета на повреден при ПТП автомобил, а оттам – и за еквивалентността на дължимото обезщетение спрямо действителния размер на щетата, определен към датата на настъпване на вредоносното събитие. В тази връзка застрахователят-настоящ касатор се позовава на представено в приложение към изложението му въззивно решение на друг състав на СГС от 23.ІV.2007 г. по гр. д. № 2442/06 г., което разкривало „сходство на случаите”, но с тази разлика, че при тотална щета, когато ремонтът на повредения при настъпване на съответното ПТП мотоциклет се явявал „икономически и технически необоснован, като надвишаващ стойността на цялото МПС”, следвало със стойността на запазените от мотора части, в случая възлизащи на 25% от действителната му пазарна цена, да се намали размера на дължимото от застрахователя по полицата „гр. отговорност” обезщетение. Няма данни обаче това въззивно решение да е влязло в сила, при съществувалата възможност същото да бъде атакувано по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ пред ВКС.
Ответното по касация З. „А” – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на „Д” – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „Д” АД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславяща приложно поле на касационното обжалване, е задължително необходимо наред с атакуваното в настоящето производство въззивно решение, да е налице и друго, но влязло в сила решение, от което да може да се констатира верността на твърдението на касатора, че идентичен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/ се решава противоречиво от друг съд в страната. В случая, при липсата на данни въззивното решение на СГС, ГК, с-в ІV-В, от 23.І.2007 г., постановено по гр.д. № 2442/06 г., да е влязло в сила, не може да се направи извод за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 9.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1228/07 г. В ЧАСТТА, с която искът на З. „А” София срещу „Д”-София с правно основание по чл. 402 /отм./ във вр. чл. 407 /отм./ ТЗ, е бил уважен ЗА РАЗЛИКАТА НАД 4 013.97 лв. И ДО РАЗМЕР НА СУМАТА ОТ 9 490.92 лв., ведно със законната лихва върху последната, считано от 10.ІХ.2005 г. и до окончателното й изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2