ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
София, 02.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 882/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. – от гр. В. срещу Решение от 23.ІV.2009 г. по гр.д. № 51/ 2009 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено Решение от 9. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 256/ 2008 г. на Берковски районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. Т. И. – от гр. В. срещу Т. М. Г. – от гр. В. иск за 300 лв. по договор за заем от 7. ХІ.2003 г. и иск за 2484 лв. – договорна неустойка, с искане да се отмени, да се допуснат до разпит двама свидетели и да се реши спора по същество, като се уважат предявените искове.
В Изложение от 4.ІХ.2009 г. и в Допълнително изложение от 5.VІ.2009 г. с идентично съдържание, жалбоподателят сочи, че с оглед изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК, излага становището си по отношение законосъобразността на обжалвания съдебен акт съобразно практиката на ВКС и на съдилищата относно правилното прилагане на закона – чл. 235 ал. 2 изр. 2, и по-специално материалния закон, който стои в основата на съдебния акт. Жалбоподателят развива съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поддържа, че е налице нарушение на материалния закон, като касационно основание и че становището на съда е в противоречие с решения на други съдилища, за което прилага копие от Решение на ВКС по гр.д. №17/2004 г. , от Решение на ОС Ямбол по д. № 179/2008 г. и от Решение по гр.д. № 63/ 2003 г. на РС-Дулово.
Ответникът по жалбата Т. М. Г. – от гр. В. не изразява становище по същата, нито по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес по единия от тях не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи правен въпрос, релевантен за делото, по който се е произнесъл въззивният съд и за който може да се приеме, че поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата с оглед представените копия от съдебни актове. Същите се отнасят за правоотношения, възникнали въз основа на сключени договори за наем и нямат отношение към въпроса, разрешен по делото, дали представеният документ “запис на заповед” материализира създадени между страните по делото отношения по договор за заем. Развитите от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Като е основал съображенията си на фактите по делото, посочил е бланкетно текста на чл. 280 ал. 1 ГПК и не е аргументирал твърденията си защо счита, че въззивното решение противоречи на съдебната практика, съдържаща се в представените съдебни актове, жалбоподателят неоснователно иска да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 23.ІV.2009 г. по гр.д. № 51/ 2009 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: