О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София,01.11.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 780 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. И.,В. Н. И.-Т. и Я. Г. Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 22.05.2012г. по гр.д.№627/2009г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. И. /починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон Т. А. И. и В. Н. И.-Т./ и Я. Г. Т. против [община] и К. С. К. иск за установяване,че при изработването на кад.план на район К.,одобрен със заповед №969/1988г. на кмета на [община] не е допусната непълнота или грешка при заснемането на имот №* и съществуващия път като северна граница на същия.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният неоснователно е отменил определението за назначаване на тройна експертиза,не е взел предвид поправките,които вещото лице е направило в писменото заключение,не е изпълнил указанията на ВКС,че предявеният иск е основателен,а го е отхвърлил като неоснователен и фактически е отменил решението на ВКС,не е обсъдил направените оплаквания във въззивната жалба и представената писмена защита,като производството е водено в нарушение на чл.9 ГПК. Поддържат също така,че с обжалваното решение се пререшава действието на влязлото в сила решение по гр.д.№1233/2001г. на РС-Хасково,в противовес на което е и предявеният иск по настоящето дело.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба К. С. К. изразява становище,че в касационното изложение не е конкретизиран въпрос,който да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съдържащите се в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съображения за незаконосъобразността на извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия по събиране и преценка на доказателствата, както и по обсъждане на наведените с въззивната жалба оплаквания и доводи в писмената защита представляват касационно оплакване по смисъла на чл.281 ГПК,което обаче не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. Доводите за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила касаят извършването на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства,а не принципно разрешен правен въпрос по приложението на процесуална или материалноправна норма.
Освен това необсъждането на определени доводи и оплаквания не винаги е пряко свързано с крайния извод на съда за основателността на предявения иск и без касаторът да е посочил конкретния довод,за който твърди,че не е бил обсъден,да е свързал същия с приложимата материалноправна норма и с въпрос по нейното приложение,не може да се приеме,че е извършено надлежно обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване.
Следва да се отбележи само за пълнота на изложението,че в решение №1389/8г. от 27.10.2009г. по гр.д.№5762/2007г. на ІІ ГО на ВКС не е формиран извод за основателност на предявения иск,а само за дадени указания за изслушване на нова експертиза за допълнително разясняване на фактите с оглед противоречивите становища на едноличната и тройната експертиза,които вече са били изслушани,поради което и не може да бъде споделена тезата за евентуално произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължителността на дадените от ВКС указания в отменително решение.
По въпроса за наличието на противоречие с решението,постановено по гр.д.№1233/2001г. по описа на Районен съд-Хасково:
С решение №1459/29.12.2001г.,постановено по гр.д.№1233/2001г. по описа на Районен съд-Хасково и влязло в сила на 14.12.2002г. е прието за установено по отношение на [община] по предявен от К. С. К. иск,че е допусната грешка,изразяваща се в грешно заснемане на североизточната и югоизточната граница на имот пл.№*. И доколкото с въззивното решение,което е предмет на обжалване в настоящето производство,съдът е формирал аналогичен извод,като е приел, че предявеният отрицателен установителен иск досежно заснемането на същите граници на имота е неоснователен,т.е. че действително при изработването на кадастралния план на район К. през 1988г. е била допусната грешка при нанасянето на съществуващ път като северна граница на имот пл.№*,тезата на касаторите за противоречиво разрешаване на въпроса дали наистина такава грешка е била допусната,не може да бъде споделена.
С оглед на това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.05.2012г. по гр.д.№627/2009г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: