О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.550
София,11.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 1859/2014 г.
Производство по реда на чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Л. Д. Н., [населено място] срещу определение № 73 от 12.03.2014 г. по т. д. № 477/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, II отд., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение № 212 от 07.11.2013 г., постановено по в. гр. д. № 267/2013 г. на ОС Кърджали.
В частната касационна жалба се поддържат доводи по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното определение като неправилно.
Ответникът по частната жалба СД „Н. – К., Ч.” [населено място] и третото лице – помагач Н. Д. Ч. от [населено място] не са изразили становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на иска и търговския характер на делото.
Определението е правилно.
С въззивното решение е отменено решение № 64 от 13.06.2013 г. по гр. д. № 2157/2012 г. на Кърджалийски районен съд в обжалваната част и е отхвърлен предявения иск по чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за установяване на съществуване на вземане на Л. Д. Н., [населено място] спрямо СД „Н. – К., Ч.” в размер на 11 367,18 лв., от които главница в размер на 9 900 лв. – неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем от 01.09.2011 г. и анекс от 22.02.2012 г., и 1 467,18 лв. – договорна лихва за периода 01.09.2011 г. – 27.02.2012 г., предмет на издадена заповед за изпълнение № 963/16.03.2012 г. по ч. гр. д. № 382/2012 г. на Кърджалийски районен съд.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела.
Договорът за заем е сделка, чиято уредба се съдържа в ЗЗД – чл. 240 и сл. от материалнищ закон, определящи договора, като неформален, едностранен, комутативен и реален. Няма пречка облигационната връзка да се разглежда като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ТЗ, чийто търговски характер се определя от търговското качеството на едната страна по материалноправната връзка и въведената от законодателя оборима презумция.
Доводите на жалбоподателя срещу извода на предходния състав на ВКС, че процесният договор за заем има белезите на търговска сделка са неоснователни. Действително договорът за заем не е търговска сделка от рода на абсолютните, но с оглед въведения от законодателя субективен критерий в чл. 286, ал. 1 ТЗ и предвид необорената в процеса презумпция по ал.3 на чл.286 ТЗ се налага извода, че договорът за заем, сключен между Л. Н. и СД „Н. – К., Ч.” има характера на търговска сделка, тъй като е свързан с упражняваната от дружеството дейност, а това определя делото като търговско. При съобразяване, че цената на всеки един от предявените искове е под установените в чл.280, ал.2 ТЗ минимални прагове, правилно предходният състав е оставил касационната жалба без разглеждане, поради което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 12.03.2014 г. по т. д. № 477/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, II отд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: