Определение №550 от 12.10.2018 по ч.пр. дело №2071/2071 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 550

гр. София, 12.10.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2071 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Обединена българска банка” АД срещу определение №1528 от 18.06.2018 г. по ч.гр.д.№1233/2018 г. на ОС Варна. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на „Обединена българска банка” АД срещу определение №102 от 04.05.2018 г. на съдия по вписванията при РС Варна, с което е отказано вписване в имотния регистър на обстоятелствата по заявление с вх.№11018 от 04.05.2018 г. на Служба по вписвания – В..
В частната касационна жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: При представяне за вписване в имотен регистър на удостоверение за преобразуване по чл.263а, ал.1 от ТЗ, от кой законен представител следва да е подписана, представяната с преписката, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК – от законен представител на преобразуващото се или приемащото дружество.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че изводите на съдията по вписвания в обжалвания отказ, относно липсата на декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от представителя на преобразуващото се дружество към момента на вливането, са правилни. Посочил е, че нормата на чл.264, ал.1 от ДОПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, като предвиденото в разпоредбата, декларацията да е към момента на вливането /в който правата и задълженията на преобразуващото се чрез вливане дружество преминават към правоприемника, вкл. и правата на собственост върху недвижими имоти ако такива са налични в патримониума на преобразуващото се дружество/, водят до извод за неотносимост на доводите на жалбоподателя, че подобна декларация би била невярна към момента на подаването на заявлението за вписване, тъй като преобразуващото се дружество вече е прекратено и не съществува в правния мир.
Изложил е и съображения, че със заявлението не е представена скица-копие на имота от КК на [населено място] /който имот се намира в район с одобрена от 2007 год. кадастрална карта/, като неспазването на императивното изискване на чл.6, ал.3 от ПрВп, е самостоятелно основание да бъде отказано вписването в СлВп на заявения за вписване акт – в който смисъл са и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените в определението мотиви, формулираният от частния касатор въпрос не се явява единствено обусловил решаващата воля на въззивния съд. Както бе посочено, оставянето без уважение на частната жалба на заявителя, е обусловено и от констатираното наличие на самостоятелно основание да бъде отказано вписването – неспазване на императивното изискване на разпоредбата на чл.6, ал.3 от ПрВп, предвид непредставяне на скица копие на имота, който се намира в район с одобрена кадастрална карта. По отношение на този решаващ извод, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което, както и да бъде решен въпросът от кой законен представител следва да е подписана, представяната с преписката, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК – от законен представител на преобразуващото се или приемащото дружество, изходът на делото, респективно постановеният правен резултат, не би се променил.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1528 от 18.06.2018 г. по ч.гр.д.№1233/2018 г. на ОС Варна.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top