О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
С. 13.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 6076/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. И. Т. чрез неговия пълномощник адв. Г. П., против определение № 282 от 01.08.2013 г. по ч.гр.д. № 194/2013 г. на Бургаския апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на С. И. Т. против разпореждане № 2727 от 21.05.2013 г. по гр.д. № 1962/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на Т. за освобождаване на основание чл. 83, ал.2 ГПК от задължението му за внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу решението на съда по чл. 28 ЗОПДИППД. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, като се твърди, че цялото имущество на жалбоподателя е съответно възбранено и запорирано по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, поради което същият не разполага с възможност в определения от съда срок да внесе дължимата държавна такса. Счита също, че след като обезпеченото имущество значително надхвърля присъденото по иска по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./, е допустимо ответникът да бъде освободен от дължимата държавна такса, тъй като при уважаване на иска на всички инстанции вземането за държавни такси и разноски може да бъде удовлетворено от това имущество. Твърди, че по този въпрос няма формирана съдебна практика, което обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Насрещната страна – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателя от задължение за внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу решението на Бургаския окръжен съд, с което е уважен иск по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./, тъй като той притежава значително имущество от недвижими имоти, автомобили, дружествени дялове и парични средства, в трудоспособна възраст е и няма задължения за издръжка на други лица. Обстоятелството, че върху имуществото са наложени обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД, не може да обоснове извод, че жалбоподателят не притежава имущество и няма достатъчно средства за заплащане на държавната такса, предвид разпоредбата на чл. 23, ал.4, т.7 ЗОПДИППД, която дава възможност за разрешаване на разпоредителни сделки с обезпеченото имущество, когато това е необходимо за заплащане на разноски във връзка с производството.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса следва ли ответникът по иск по чл. 28 ЗОПДИППД да бъде освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК, когато стойността на обезпеченото имущество значително надхвърля присъденото с решението. Така формулиран, въпросът не кореспондира с изложените от съда съображения, с които е отказано освобождаването на жалбоподателя от внасяне на държавна такса, нито е от значение за тълкуването на разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК, която е ясна и по приложението на която има формирана трайно установена съдебна практика, съобразена по настоящото дело от въззивният съд. Освобождаването от държавни такси и разноски по реда на чл. 83, ал.2 ГПК не е поставено в зависимост от евентуалния изход на делото и възможността за принудителното им събиране, а от имущественото състояние на страната. По правило държавната такса за предявяване на иск и за обжалване на съдебно решение се внася предварително, а изключенията от това правило са уредени изрично със специални норми, каквато ЗОПДИППД не съдържа.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 282 от 01.08.2013 г. по ч.гр.д. № 194/2013 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: