2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр. София, 16.09. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 5325 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Т. С. срещу определение № 84/13.03.2013 г., постановено по гр. дело № 1546/2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение (ВКС, ІІ-ро гр. отд.). С него е оставена без разглеждане и е върната молбата на жалбоподателя за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 2 и 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 1026/31.10.2011 г. по гр. дело № 409/2006 г. на Пернишкия окръжен съд (ПОС), с което е оставено в сила решение № 5/28.02.2006 г. по гр. дело № 264/2005 г. на Радомирския районен съд (Р.), като производството за отмяна по същото дело на ВКС, ІІ-ро гр. отд. е прекратено и в тежест на молителя са възложени разноските по делото.
С частната жалба определението се обжалва само в частта по отношение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. и 5 от ГПК. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима.
В нея се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваната част от определението. Поддържа се, че молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. В тази връзка жалбоподателят изтъква, че пред окръжния съд е подал молба с вх. № 5898/04.10.2011 г., с която е поискал отмяна на определението за даване на ход по същество поради нарушаване на съдопроизводствени правила, довели до невъзможност за участието му по делото, като счита, че тази негова молба е такава за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и че е подадена в срок и е следвало да бъде разгледана от съда. Счита и че върнатата с обжалваното определение на ВКС молба за отмяна, подадена на 03.12.2012 г. (с вх. № 7016/03.12.2012 г.), е подадена не по-късно от една година от влизане в сила на въззивното решение на 07.12.2011 г.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят е получил препис от атакуваното въззивно решение на 07.11.2011 г., когато е узнал за него. Въззивното решение е влязло в сила един месец по-късно – на 07.12.2011 г., поради което тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК тече от тази по-късна дата и е изтекъл на 07.03.2012 г. (сряда). Молбата за отмяна с вх. № 7016/03.12.2012 г. е подадена далеч след това – на 03.12.2012 г., поради което е недопустима, както правилно е прието и в обжалваното определение.
Доводите в частната жалба са несъстоятелни. Действащата редакция на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК (след изменението, обн. ДВ, бр. 50/2008 г.) не установява едногодишен преклузивен срок, на какъвто се позовава жалбоподателят (такъв е установен само с отменената първоначална редакция на разпоредбата). Подадената от жалбоподателя до въззивния съд молба с вх. № 5898/04.10.2011 г., с която той е поискал отмяна на определението за даване на ход по същество и ново разглеждане на делото в открито съдебно заседание, по никакъв начин не може да се приеме за молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, както неоснователно се поддържа в частната жалба. Тази молба е подадена още преди постановяването на атакуваното въззивно решение на 31.10.2011 г. и с нея по никакъв начин не би и могло да бъде релевирано което и да било от основанията за отмяна по чл. 303 и чл. 304 от ГПК.
По изложените съображения, определението в обжалваната му част е правилно, като при извършената служебна проверка се установи, че то е валидно и допустимо, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 84/13.03.2013 г., постановено по гр. дело № 1546/2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение – в обжалваната му част – по отношение основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.