1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр.София, 17.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2047 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№7127/15.11.2013г. на А. п. – Пловдив срещу Решение №476/16.10.2013г., постановено по възз.гр.д.№806/2013г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение №907/22.05.2013г. по гр.д.№ 743/2013г. на ОС- Пловдив. С първоинстанционното решение Прокуратурата е осъдена да заплати на Г. А., на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2011г.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК с доводи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР № 3/2004г. ОСГК, ППВС №4/1968г. и на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, по въпросите, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД; причинно-следствената връзка между обвинението и настъпилите вреди; и дължи ли се обезщетение за вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, когато „наказателното производство е прекратено поради амнистиране на деянието след образуване на наказателното производство”. Тези въпроси, касаторът твърди, че са разрешени от въззивната инстанция в противоречие със задължителната практика, както и че са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба, в срока по чл.287 ГПК, е подал писмен отговор и насрещна касационна жалба. В същите е изразил становище за неоснователност на подадената касационна жалба. В изложението към насрещната касационна жалба са формулирани въпроси за задължението на въззивния съд при постановяване на съдебния акт да обсъди всички доказателства и доводи на страните; и за приложението на принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. По тези въпроси допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в предвидените процесуални срокове, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената от Прокуратурата касационна жалба. Повдигнатите въпроси в изложението, обуславят решаващите изводи на съда, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата.
В. съд е приел, че Г.А. е бил привлечен като обвиняем на 29.04.1998г., като в хода на досъдебното производство по отношение на него са вземани мерки за неотклонение, включително и му е наложена забрана да напуска пределите на РБ. По повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение, наказателното производство за извършено престъпление от общ характер по чл. 220 ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.26 ал.1 НК, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.54, вр. с чл.37 ал.1 т.7 НК, е приключило с постановяване на оправдателна присъда – Решение №112/21.01.2011г. по н.д.№724/2009г. на ВКС. В мотивите на този съдебен акт, съставът на ВКС, НК, І н.о., е посочил, че с промяната на чл.220 НК с ДВ бр.101/2001г. деянието, за което А. е бил привлечен да отговаря, е декриминализирано, поради което прилагайки принципа за най-благоприятния за дееца закон – чл.2 ал.2 НК, го е признал за невинен и го е оправдал. В хода на производството по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ въззивният съд, съобразявайки характера и степента на установените конкретни негативни последици в личната и социалната сфера на личността, след обстоен анализ и преценка на събраните доказателства, е определил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева. Претенцията за разликата до сумата 100 000 лева е счетена за неоснователна, недоказана и е отхвърлена.
Поставените в изложението материалноправни въпроси не обуславят основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдание, които за всеки конкретен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
Приетото от въззивния съд не е в противоречие и с т.8 от ТР №3/ 22.05.2004г. на ОСГК на ВКС, защото наказателното производство не е „прекратено поради амнистиране на деянието” /както е посочено в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касатора/, а е завършило с постановяване на оправдателна присъда – т.е. осъществен е съставът на чл.2 ал.1 т.3 предл.1 -во от ЗОДОВ, който ангажира отговорността на касатора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че разрешението на формулираните в изложението към касационната жалба правни въпроси, дадено от апелативния съд, е в съответствие с константното тълкуване на приложимия закон в посочените ППВС №4/68, ТР№3/22.05.2004г. на ОСГК на ВКС, включително и с представените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Предвид изложеното, не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК.
При този изход на делото по касационната жалба на Прокуратурата, основанията за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба, съгласно чл.287 ал.4 ГПК, не следва да бъдат разглеждани.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №476/ 16.10.2013г., постановено по възз.гр.д.№806/2013г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.