О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
ГР. София, 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.04.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1152/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Н. К. и на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от АП – София, срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1140/14 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 10 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 500 000 лв. предявеният от Н. К. срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.282, ал.2 НК, по което ищцата е оправдана.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването на въззивното решение, в частта, с която искът е отхвърлен, касаторът – ищца се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че значимите за спора правни въпроси за критерия за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД, с оглед качеството на ответника и икономическата конюктура в страната, са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС – в редица случаи присъдените обезщетения за деликт, вкл. по ЗОДОВ са много по-високи от това по настоящото дело.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: В ППВС 4/68 г., т.11 е посочено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В ТР №3/05 г. е разяснено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Въззивният съд е следвал тази практика, като е отчел конкретните обстоятелства на случая: от една страна продължителността на наказателното преследване – над 10 години, която не може да се приеме за разумен срок по чл.6 от ЕКЗПЧ, по обвинение в тежко умишлено престъпление по см. на чл.93,т.7 НК. От друга страна, на ищцата е взета мярка за неотклонение парична гаранция, не се установяват конкретни вреди за здравословното й състояние от незаконното обвинение, няма данни и за негативни публикации в медиите във връзка с обвинението. Ищцата не е отстранявана от длъжност, през цялия период на наказателно преследване е работила като съдия –изпълнител, а след приемането на ЗЧСИ се е вписала да работи като ЧСИ без полагане на изпит. Затова според въззивния съд претърпените неимуществени вреди не са така интензивни – констатирани са напрегнатост, нервност и раздразнителност, които без съмнение би търпял всеки обвиняем / респ. подсъдим/ през време на наказателното преследване. За времето на наказателното преследване – 2000-2011 г. не са настъпили значителни инфлационни промени в стойността на парите, които да налагат отчитането им при определяне на обезщетението / р. по гр.д. №1265/99 г. на пето г.о. ВКС/. Затова не са налице основания за допускане на обжалване на въззивното решение по жалбата на касатора – ищца.
За допускане на обжалване на въззивното решение в частта, с която искът е уважен, касаторът – ответник Прокуратура на РБ се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС и съдилищата са решени от въззивния съд въпросите: за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на увреждането и как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, към който препраща чл.4 ЗОДОВ.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е установил и обсъдил конкретните обстоятелства на случая, както бе посочено във връзка с първата жалба. С това е спазил указанията на ППВС №4/68 г. и ТР №3/05 г., както и на ТР №1/2001 г. относно задължението да мотивира изводите си по дължимостта / вкл. причинната връзка между незаконното обвинение и вредите/ и размера на обезщетението.
От мотивите на представените от касатора – ответник по иска решения е видно, че конкретните обстоятелства на случая се различават от процесните по настоящото дело. С р. по гр.д. №748/11 г. на ВКС е присъдено обезщетение от 4 000 лв., но за вреди от незаконно обвинение в транспортно престъпление – чл.343, ал.1 НК, като наказателното преследване е продължило по-малко от две години, с взета мярка за неотклонение „подписка”. С р. по гр.д. №708/11 г. на четвърто г.о. на ВКС е присъдено много по – високо по размер обезщетение – 45 000 лв., при установени по – тежки вреди от незаконното обвинение. С вл. в сила решение на САС по гр.д. №1220/09 г. е присъдено обезщетение в размер 8 000 лв. за незаконно обвинение в престъпление по чл.282 НК; там наказателното преследване е продължило по –малко от 6 години, но са установени интензивни психични страдания на ищеца, довели до здравословни проблеми. Или в цитираната от касатора практика на ВКС и съдилищата и в обжалваното сега въззивно решение обезщетенията за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.2 / сега т.3/ ЗОДОВ са определени с отчитане на конкретните обстоятелства на случая, относими към прилагане на обществения критерий за справедливост, според указаното в задължителната практика на ВКС.
Не са налице основания за допускане на обжалване на въззивното решение и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апилативен съд София по гр.д. №1140/14 г. от 21.05.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: