2
определение по гр.д.№ 2734 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2734 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.П. Д. Т. като управител на наследството на починалата Д. Д. И. и пълномощник на наследниците й В. А. Г., Е. А. И. и В. С. Х. срещу решение № III-147 от 29.01.2019 г. по в.гр.д.№ 1174 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, II гражданско отделение, трети въззивен състав в обжалваната му част, с което е потвърдено решение № 4 от 02.01.2018 г. по гр.д.№ 7804 от 2016 г. на Бургаския районен съд, X. граждански състав за отхвърляне на предявеният от адв.П. Д. Т. като управител на наследството на починалата Д. Д. И. и пълномощник на наследниците й В. А. Г., Е. А. И. и В. С. Х. срещу „Империя Трансглобъл“ ЕООД иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване собствеността и владението върху 3/4 ид.ч. от следните обекти: обект с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място] от 2009 г., с площ от 38,87 кв.м., находящ се в сграда № ….. в ПИ с идентификатор …., обект с идентификаор ….. в същата сграда с площ от 42,83 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 140,85 кв.м. от поземления имот с идентификатор ….., целият с площ от 288 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните посочени въпроси:
1. Допустимо ли е във въззивната инстанция да се разглежда правоотношение, което не е разгледано от районния съд и за което не е поискано разглеждането му във въззивната жалба ?
2. Допустимо ли е въззивният съд да се позовава на решение, постановено без участието на ищците и представлява ли това нарушение на чл.26, ал.2 ГПК ?
3. Допустимо ли е решение за отхвърляне на иска на наследници, посочени в удостоверение за наследници, ако в същото удостоверение фигурира лице от по-близка степен на родство, на което е назначен управител ?
4. Длъжен ли е съдът да призове най-близкия по степен наследник по чл.51 ЗН, ако е направено изрично искане с твърдение, че този „наследник“ вече над 16 години не е приел наследството и представлява ли този немотивиран отказ на съда- отказ от правосъдие ?
Твърди се и че решението на Бургаския окръжен съд е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл, че ответникът е собственик на имотите по давност и в частта, с която искът е отхвърлен поради незаконно посочени наследници от V степен, при наличие на наследник от IV степен. В тази част делото следвало да бъде прекратено, а не искът да бъде отхвърлен.
В писмен отговор от 22.04.2019 г. пълномощникът на ответника „Империя Трансглобъл“ Е. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирани лица /ищци по предявения иск/ и в срока по чл.283 ГПК. Жалбата е срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост на недвижими имоти, с оглед на което решението подлежи на касационно обжалване без значение цената на иска на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд обаче не следва да се допуска по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че предявеният от наследниците на Д. Д. И. и от адв.Т. като управител на наследството й иск по чл.108 ЗС е неоснователен, тъй като не ищците, а ответникът „Империя Трансглобъл“ Е. е собственик на процесните имоти. Счел е, че ответникът е придобил правото на собственост на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато в периода от 01.10.2003 г. /когато е закупил имотите от М. В. К. с нотариален акт № ….. от 01.10. …. г./ до 06.12.2016 г. /когато е бил предявявен искът по настоящото дело/. Според съда, владението на ответника не е било смутено, нито прекъснато с предявяването на иска срещу праводателя на ответника М. В. К. за прогласяване нищожността на направеното в негова полза завещание на Д. И., по който е било образувано гр.д.№ 10709 от 2005 г. на Софийския районен съд, 69 състав, тъй като този иск не е бил предявен срещу ответника и не е бил иск за собственост. През целия период от 2003 г. до 2016 г. владението на ответника не е било прекъсвано, тъй като срещу него не е бил предявяван от наследниците на Д. И. иск за собственост на процесните имоти.
I. Не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение по поставените въпроси:
1. Първият поставен въпрос /Допустимо ли е във въззивната инстанция да се разглежда правоотношение, което не е разгледано от районния съд и за което не е поискано разглеждането му във въззивната жалба ?/ е свързан с твърдението на касаторите за недопустимост на въззивното решение, в което въззивният съд се е произнесъл по възражението на ответника за придобиване на процесните имоти по давност, въпреки че по това възражение няма произнасяне в обжалваното първоинстанционно решение и във въззивната жалба няма позоваване за неправилност на първоинстанционното решение по отношение на това възражение. По този въпрос има практика на ВКС /например решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о, решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д.№ 4604 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV го. и др./, според която, когато се произнася по основателността на въззивна жалба, подадена от ищеца срещу първоинстанционно решение за отхвърляне на предявен иск, въззивният съд е длъжен да се произнесе и по всички своевременно направени доводи и възражения на ответника, включително и евентуални такива, които са от значение за разрешаването на спора по същество. Произнасянето по тези доводи и възражения на ответника не представлява недопустимо произнасяне на въззивния съд по смисъла на чл.269 ГПК. Напротив, непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени доводи и възражения на ответника представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение.
В случая обжалваното решение на Бургаския окръжен съд съответства на тази практика: въззивният съд се е произнесъл по възражението на ответника за придобиване на процесните имоти по давност, тъй като по повод на подадената от ищеца въззивна жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за собственост е дължал произнасяне по съществото на спора и тъй като ответникът своевременно, още в отговора на исковата молба, е направил възражение за придобиване на имотите по давност.
Предвид наличието на съдебна практика по въпроса и липсата на промени в законодателството и в обществените условия, не се налага ново произнасяне на ВКС, тоест не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
2. Вторият поставен въпрос /Допустимо ли е въззивният съд да се позовава на решение, постановено без участието на ищците и представлява ли това нарушение на чл.26, ал.2 ГПК ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Както бе изложено по-горе за мотивите на въззивното решение, за да приеме, че предявеният иск за собственост е неоснователен, въззивният съд не се е позовал на влязло в сила решение, постановено по дело без участието на ищците. Счел е, че искът за собственост следва да се отхвърли по други съображения- поради това, че ответникът е доказал направеното от него възражение за придобиване на имотите по давностно владение, осъществявано непрекъснато в продължение на повече от 13 г.
3. Третият поставен въпрос /Допустимо ли е решение за отхвърляне на иска на наследници, посочени в удостоверение за наследници, ако в същото удостоверение фигурира лице от по-близка степен на родство, на което е назначен управител ?/ е свързан с довод на касаторите, че при направена констатация, че ищците по делото са наследници по съребрена линия на бившия собственик на имотите от V степен, а наследодателят има наследници от IV степен, въззивният съд е бил длъжен да прекрати делото, вместо да постановява решение по него. Въпросът не е свързан с приложението на неясна правна норма, поради което не се налага допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Няма съмнение, че въпросът дали подалите исковата молба ищци са наследници на Д. И. е въпрос, касаещ активната материалноправна /а не процесуалноправна/ легитимация на ищците по иска с правно основание чл.108 ЗС- въпрос, относим към основателността, а не към допустимостта на иска. Поради това, по този въпрос съдът е следвало да се произнесе и правилно се е произнесъл с решение по съществото на спора, а не е следвало да прекратява делото. Нормите на чл.6, чл.26 и чл.236 ГПК са ясни в смисъл, че ищец по делото е лицето, което е подало исковата молба и че съдът е длъжен да постанови решението си по отношение именно на ищеца, а не на друго лице, за което от доказателствата по делото за съда е видно, че е материалноправно легитимирано да предяви съответните права.
4. Четвъртият поставен въпрос /Длъжен ли е съдът да призове най-близкият по степен наследник по чл.51 ЗН, ако е направено изрично искане с твърдение, че този „наследник“ вече над 16 години не е приел наследството и представлява ли този немотивиран отказ на съда- отказ от правосъдие ?/ не е правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него въззивният съд въобще не се е занимавал и не се е произнасял по въпроса дали ищците са призовани към наследяване наследници на Д. И. по чл.8, ал.4 ЗН или такъв наследник е П. К. С., а е отхвърлил иска за собственост на друго основание- защото е приел за установено, че процесните имоти към настоящия момент вече не са собственост на наследниците на И., а са придобити по давност от ответника.
II. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2, предл.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Д. на касаторите, че решението е недопустимо в частта, в която въззивният съд се е произнесъл, че ответникът е собственик на имотите по давност, е неоснователен по изложените по-горе съображения по първия поставен правен въпрос.
Д., че решението е недопустимо, тъй като при констатация, че ищците са наследници от V степен, а наследодателят има наследници от IV степен, съдът не е следвало да се произнася с решение за отхвърляне на иска, а е следвало да прекрати делото, също е неоснователен по съображенията, изложени по-горе по третия поставен въпрос.
III. Не е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд: То не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за собствеността и Закона за наследството, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-147 от 29.01.2019 г. по в.гр.д.№ 1174 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, II гражданско отделение, трети въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.