О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 28.10.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1824/2016 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 263 от 20.05.2016 г. по ч. т. д. № 290/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 315 от 14.03.2016 г. по т. д. № 529/2007 г. на Старозагорски окръжен съд. С първоинстанционния акт е постановено сумата 2 000 лв., внесена по това дело с платежно нареждане по бордеро № 186165 от 22.06.2012 г. на [фирма], да бъде преведена по сметката на ЧСИ Р. М. по изп. д. № 20158680400092.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като въззивният съд не е посочил, защо счита за недопустим инстанционният контрол върху постановения от Старозагорски окръжен съд акт. Всички останали негови доводи са свързани с правилността на постановените по делото предходни определения – определение № 1180 от 10.09.2015 г. по т. д. № 529/2007 г. на Старозагорски окръжен съд и отменящото го въззивно определение № 486 от 16.11.2015 г. по ч. т. д. № 721/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – Я. Т. З. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма], [населено място], Пловдивски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт (неправилно наименуван „определение”), който не е от посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК и следователно не подлежи на обжалване. Според съдебния състав, обжалваният акт не е свързан с извършване на процесуални действия по т. д. № 529/2007 г. на Старозагорски окръжен съд или такива по ГПК, а реално с него съдът е изпълнил задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК като трето задължено лице по изпратеното му от ЧСИ Р. М. запорно съобщение, в какъвто смисъл са дадените му Пловдивски апелативен съд задължителни указания в определението по ч. т. д. № 721/2015 г.
Обжалваното определение е правилно.
Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Актът, с който съдът изпълнява задължението си на трето лице по смисъла на чл. 507 и чл. 508 ГПК, не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на извършеното на основание чл. 508, ал. 3 ГПК нареждане на съда за превод на сумата, предмет на наложен запор, по сметка на съдебния изпълнител, а от друга – този акт няма характер на „преграждащ” производството по делото. Поради това въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до доводите на частния жалбоподател, основани на задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция, същите не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като те са относими към правилността на определение № 1180 от 10.09.2015 г. по т. д. № 529/2007 г. на Старозагорски окръжен съд и отменящото го въззивно определение № 486 от 16.11.2015 г. по ч. т. д. № 721/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, които не са предмет и изобщо не биха могли да бъдат предмет на въззивна частна жалба вх. № 4423/01.04.2016 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263 от 20.05.2016 г. по ч. т. д. № 290/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: