О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
[населено място], 03.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2062/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 203/19.05.2017 год. по ч.т.д.№ 135/2017 год. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същото дружество против определение № 777/14.07.2016 год.,постановено по ч.т.д.№310/2010 год. на Окръжен съд Бургас.С последното е оставена без уважение молбата на [фирма], за връщане на внесена по сметка на Окръжен съд Бургас сума от 8 000 лева, в качеството й на парична гаранция по обезпечение на иск, основанието за което внасяне се явява отпаднало.Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение с довода, че определението, с което се отказва връщане на внесена парична гаранция, поради отпадане основанието за внасянето й, се явява преграждащо по смисъла на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК – по отношение възможността на страната да изложи аргументи в подкрепа на искането си пред по-горната инстанция – поради което и обжалваемо. Оспорва се и мотива на въззивния съд / доколкото липсва изричен диспозитив / за липсата на основание да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като „ не е налице хипотеза на значимост на тълкуването на разпоредба от правото на ЕС за произнасяне по конкретния правен въпрос, относно обжалваемостта на акта, с който се третира връщането на гаранцията „. Доколкото отказът за произнасяне по същество на въззивния съд резултира в обвързване на страната с правните последици на първоинстанционния отказ, според жалбоподателя е налице произнасяне в противоречие с чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз / ХОПЕС /, според който : „ Всеки, чиито права и свободи , гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има правото на ефективни правни средства за защита пред съд, в съответствие с предвидените в настоящия член условия „ . Твърди се и произнасяне в нарушение на чл.17 т.1 от ХОПЕС, според който : „ Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза , в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение на понесената загуба „. Претендира се отмяна на въззивното определение и произнасяне по същество по искането с правно основание чл.82 ГПК, евентуално връщане на делото – за произнасяне от Бургаски апелативен съд. Поддържа се и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, на основание чл.267 ал.3 от Договора за функционирането на Европейския съюз , съответно чл. 628 и сл. ГПК , по следните въпроси : „ Противоречи ли на духа и съдържанието на правото на ЕС разпоредбата на чл.82 ГПК , предвиждаща конфискация в полза на Държавата на внесени суми, като гаранции за обезпечение на техни искове, с изтичането на едногодишен срок от настъпване на изискуемостта на вземането за връщането им, като се отчете обстоятелството, че съгласно българското – гражданско , търговско и административно – право общият давностен срок е 5 – годишен, а съкратеният – за лихви, неустойки и обезщетения – 3 годишен ? Противоречи ли чл.82 ГПК на разпоредбата на чл.17 т.1 ХОПЕС ? Противоречи ли на чл.47 и чл.17 т.1 от ХОПЕС необжалваемостта на акта на съда по чл.82 ГПК ?
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване, като преграждащ произнасянето на въззивна инстанция ,съдебен акт.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение намира частната жалба за неоснователна, предвид следното :
Съгласно т.3 от ТР № 6 / 23.10.2015 год. по тълк.дело № 6/ 2014 год. на ОСГТК на ВКС, разпореждането на съда,постановено на основание чл.82 ГПК, е необжалваемо, тъй като не отговаря на никоя от предпоставките по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, с които задължителни указания правилно се е съобразил и въззивния съд. Разпореждането по чл.82 ГПК не съставлява разпореждане, свързано с правораздавателната дейност на съда. Чл.82 ГПК е норма , относима към правния режим на безстопанствените имущества и обслужваща евентуален придобивен за Държавата способ, по отношение на пари и ценности, внесени като гаранция по обезпечение или разноски , собственикът на които ги е изоставил повече от година / аналогично на чл.89 ал.1 ЗС , но в полза на общината /. Доколко са настъпили или не правните последици на законово уреден придобивен способ, съгласно чл.99 вр. с чл.77 от ЗС, възникналият не със , а като последица от разпореждането материалноправен спор би бил с Държавата и не е част от развилото се пред съда спорно производство, във връзка с което е била внесена паричната гаранция. Настоящият състав е имал повод да изложи становището си, че самата норма на чл.82 ГПК не урежда самостоятелен придобивен способ / нито „конфискация„ / , извън предвидените в чл.99 вр. с чл.77 ЗС, което обуславя и извода, че производството по чл.82 ГПК не разрешава материалноправен спор относно правото на собственост върху сумата по гаранцията / така опр. по ч.т.д.№ 85 / 2014 год. на І т.о. и опр. по ч.т.д.№ 143/ 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС/. Поради това и въпросите, предмет на исканото преюдициално запитване до Съда на ЕС,досежно адекватността на разрешението за отнемане в полза на Държавата на суми, от непоискани в едногодишния срок за връщане парични гаранции, спрямо нормите на чл.47 и чл.17 т.1 ХОПЕС, са неотносими към производство по чл.82 ГПК.Доколкото не обжалваемостта на акта по чл.82 ГПК е от естество да разреши материалноправния спор относно собствеността върху тези суми, върху което е концентриран правния интерес на жалбоподателя, преюдициално запитване – за адекватността на процесуални норми на българския процесуален кодекс и тяхното приложение, спрямо разпоредби на ХОПЕС – се явява необосновано и неотносимо.
С оглед горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 203/19.05.2017 год. по ч.т.д.№ 135/2017 год. на Бургаски апелативен съд .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :