ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
Определение на ВКС. ГК, I..о.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. Б. С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 409 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1
ГПК.
С определение на Варненския окръжен съд № 1963/18.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1093/2012 г., е потвърдено определение № 922 от 18.01.2012 г. на Варненския районен съд, X. с-в, постановено по гр.д. № 8920/2011 г., с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 26 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците И. Д. В., С. Н. В. и Г. Д. С., не са собственици на недвижим имот с идентификатор № 1508, находящ се в [населено място], местност „Т.“ и за прогласяване нищожността на н.а. № 88, том I, per. № 7282, дело № 457 от 12.11.1999 г. на нотариус Я. Н., както и иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Недоволен от определението на В. е жалбоподателят-ищец В. Г. Н. от [населено място], който чрез пълномощника си
адв. Ж. Б. от АК-В., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по предявените искове.
В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално естество, от значение за изхода на делото, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Такъв правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на частната касационна жалба до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Посочено е общо, дали ищецът има право да предяви иск за защита правото си на собственост против лицата, на които е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и има ли право ищецът да предяви иск по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК и е посочена съдебна практика, на която въззивното определение противоречи – TP № 20 от 01.03.1968 г. по
гр.д.№8/68г. на ОСГК на ВС, TP № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 150/85 г. на ОСГК на ВС и TP № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по частната жалба И. Д. В., С. Н. В. и Г. Д. С., всички от [населено място] не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че предявените обективно съединени установителни искове са процесуално недопустими, тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявяването им, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта им. Липсва такъв интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост срещу лицата, легитимиращи се като собственици на имот с пл. № 1508, тъй като ищецът твърди, че не е собственик на този имот, но дори да се приеме, че той е собственик на имота или на част от него, след като той не оспорва, че имотът се владее от ответниците, би могъл да реализира защитата си с ревандикационен иск, в който случай за него липсва правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. По отношение нищожността на к.н.а № 88/99 г., този иск също е недопустим, тъй като нормата на чл. 26 ЗЗД се прилага при договорите, докато констативният н.а. е издаден в производство по чл. 483, ал. 2 ГПК/отм./ чрез извършена обстоятелствена проверка като с него И. В. и Ж. С. са признати за собственици на процесния имот по давностно владение и той се подписва само от нотариуса, защото с него се възпроизвежда само правния извод на нотариуса, че молителите са собственици. В случая с процесния к.н.а. не се засяга собствеността на ищцовия имот – с пл. № 1509, а и отмяната на к.н.а. може да бъде следствие само на уважен иск за собственост, предявен от собственик срещу лицата, които се легитимират с к.н.а. в съответствие с нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК, като не се касае до самостоятелен иск за отменяване на к.н.а., съобразно разясненията, дадени в TP № 178/86 г. на О., а за последица от уважаване на иска за собственост. Приел е, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК срещу Г. Д. И. също е недопустим. Срещу нея наказателното производство по чл. 290, ал. 1 НК/за лъжесвидетелстване/ е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК. Производството по иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила съдебно решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5, или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК, както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал
неразкрит. В случая действително наказателното преследване срещу Г. И. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, т.е. попада в посочените от закона хипотези. Необходимо е обаче и установяване на престъпното обстоятелство да е от значение за гражданското правоотношение или за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В случая установяване на евентуално извършено престъпление от Г. И. – лъжесвидетелстване при извършването на обстоятелствената проверка при съставяне на к.на. № 88/99 г. не е от значение за гражданското правоотношение с ищеца, тъй като този к.н.а. не касае собствеността върху неговия имот, а дори да го касаеше не може да повлияе на спора за собственост. В. съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявените установителни искове.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване въпросите са посочени общо и са свързани с това какви са правата на ищеца и в тази връзка дали правилно са приложени разпоредбите на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/TP № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Като краен извод липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото по предявените установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 и ал. 5 ГПК и чл. 26 ЗЗД, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненския окръжен съд № 1963/18.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1093/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 14179 от 02.05.2012 г. на В. Г. Н. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: