5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 04.12.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1819 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2227/12.03.2018г., подадена от М. П. М. чрез процесуалния ? представител адв.Г. З. от АК-В., срещу решение№32/06.02.2018г., постановено от Врачанския окръжен съд по в.гр.д.№668/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено на основание чл.23, ал.2 СК по отношение на М. П. М., че М. И. М. е собственик на 8863.35/12020.70 ид.части от апартамент №100, намиращ се в [населено място], [улица], №10, вГ, придобит на 12.03.2004г. чрез покупко-продажба, обективирана в н.а.№90, том I, рег.№1040, дело №81/2004г., като предявеният от М. И. М. иск е отхвърлен за разликата от 3157.35/12020.70 ид.части до 12020.70/12020.70 ид.части от имота.
В изложението към подадената от М. П. М. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, като счита, че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа, че М. И. М. е предявил по реда на чл.23, ал.1 СК иск за пълна трансформация, но не и иск за частична трансформация, по какъвто въззивният съд се е произнесъл.
Поддържа също така, че е налице евентуално и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като въззивният съд е достигнал до изводите, че е налице частична трансформация, доказана с документи и с кореспондиращи на тях свидетелски показания без да извърши обстоен анализ и преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните многобройни гласни и писмени доказателства. Твърди, че М. И. М. не е оспорвал, че жилището на [улица]е придобито в СИО при равни права, а спори единствено за процесното жилище, за което съдът не е обсъдил как е придобито. Поддържа също така, че неправилно съдът е кредитирал показанията на св.Т. Б., който не е бил пряк и непосредствен свидетел на самите сделки.
Поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпроса за възможността бившият съпруг да се позовава на трансформация на лично имущество, след като и двамата бивши съпрузи са участвали в придобивната сделка.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. И. М. чрез процесуалния си представител адв.П. Т. от АК-В., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
М. И. М. е предявил срещу М. П. М. иск за признаване наличие на трансформация на лично имущество при придобиването на апартамент №100, находящ се в [населено място], на [улица] твърдението, че преди сключването на брака между страните е притежавал апартамент в [населено място],[жк], който продал през август,2000г. за сумата от 5706лв. и на същата дата закупил друго жилище в [населено място] на [улица] за сумата от 11138лв., осигурена от продажбата на жилището в[жк]и личен заем от племенника му Т. Б., а през м. март, 2004г. продали жилището, находящо се на [улица]и на следващия ден закупили процесния апартамент.
М. П. М. е оспорила предявения иск с твърдението, че през 2000г. жилището в [населено място] на [улица]е било закупено с общи средства, а не с получените от продажбата на жилището в[жк], с които М. И. подпомогнал финансово сина си, за да закупи жилище в [населено място]. Твърди, че процесното жилище е закупено с общи спестявания на страните.
С обжалваното решение е прието, че предявеният от М. И. М. иск е основателен за 8863.35/12020.70 идеални части, като по реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд, които са изцяло споделени.
Прието е за безспорно, че страните са бивши съпрузи и се легитимират като собственици на апартамента в [населено място], [улица], закупен на името на двамата за сумата от 12020.70лв., като са изложени съображения, че и в подобен случай е допустимо да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 и ал.2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК-отм./.
Прието е, че претенцията на М. И. М. е доказана за сумата от 5706лв., представляваща цената на личното му жилище в[жк], което е продадено на 22.08.2000г., като на същата дата тази сума е била вложена при закупуването на жилище в [населено място] на [улица], от продажбата на което пък е закупено процесното. Прието е, че приложените документи установяват последователността на разпоредителните сделки, извършени в същия и в следващ ден след предходната продажба на съответния апартамент, като първа по време е продажбата на личното жилище на М. И. М. за сумата от 5706лв. Прието е, че в тази насока са и показанията на св.Б., които следва да се ценят с оглед на всички други данни по делото, докато показанията на останалите свидетели нямат значение за произхода на средствата по закупуването на имота и предходните продажби на апартаменти.
Прието е, че с проведеното от страна на М. И. М. насрещно доказване е оборено твърдението на М. П. М., че сумата от 5706лв. е вложена в закупуването на апартамент в [населено място] за сина на М. И. М., като е установено, че апартаментът в [населено място] е закупен преди продажбата на апартамента в[жк]и по делото не са представени доказателства синът на М. И. М. да е притежавал друг имот.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на константната практика на ВКС по поставените от касатора въпроси.
ВКС безпротиворечиво възприема установеното още в практиката на ВС правило, че цялото може да се състои от отделни части и ако не е доказано цялата вещ да е лична, съдът е длъжен да се произнесе дали част от нея не е лична, като придобита с лично имущество на единия съпруг /решение №242 от 04.04.1989г. по гр.д.№144/1989г. на Второ ГО на ВКС и др./. В този смисъл определение №281 от 29.05.2018г. по гр.д.№4091/2017г. на Второ ГО на ВКС, в което изрично е изложено становището, че ако съдът констатира принос, различен от претендирания, следва да признае съответната част от имота за лична собственост.
С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК – признавайки само наличие на частична трансформация, въззивният съд се е произнесъл в рамките на надлежно заявеното право. В този смисъл в мотивите към ТР №5 от 29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС се излагат съображения, че законодателят е установил възможност за трансформация /било то пълна или частична/ чрез предявяването на иск за трансформация на лично имущество, с уважаването на който се установява, че имотът е отчасти или изцяло личен на претендиращия съпруг и не се притежава в режим на СИО.
В съответствие с практиката на ВКС /решение №62/08.05.2018г. по гр.д.№1840/2017г. на Първо ГО на ВКС и посоченото в него решение №218/01.02.2016г. по гр.д.№1872/2016г. на Първо ГО на ВКС/ въззивният съд е изложил съображения, че при предявен иск по чл.23, ал.2 СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота, като при разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност.
В съответствие с практиката на ВКС /решение № 226/ 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV-то отд; решение № 198/ 10.08.2014 г. по гр. д. № 5252/ 2014 г. на ВКС, IV-то ГО; решение № 223/ 16.11.2016 г. по гр. д. № 1626/ 2016 г. на ВКС, I-во ГО и много други/ въззивният съд е приел, че относимите към спора факти могат да бъдат приети за доказани и чрез събраните по делото косвени доказателства, стига тяхната съвкупна преценка да обосновава еднозначно извода, че фактът от значение за изхода на делото е бил осъществен. В настоящия случай съдът е приел за установен факта на частична трансформация въз основа на цялостната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и показанията на разпитания по делото свидетел като косвено доказателство, като е съобразено и проведеното от предявилото иска лице насрещно доказване, последством което поддържаната от касатора теза е била оборена.
Напълно съответства на практиката на ВКС и изводът на съда за допустимостта да се установи пълна или частична трансформация и в хипотеза, при която имотът е придобит по време на брака на името на двамата съпрузи-в този смисъл т.4 на ТР №5/29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС, според която в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. Чл.23, ал.1 и ал.2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК-отм./.
Изводите на въззивния съд по приложението на материалния и процесуален закон съответстват на практиката на ВКС, поради което следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №32/06.02.2018г., постановено от Врачанския окръжен съд по в.гр.д.№668/2017г. по подадената от М. П. М. касационна жалба.
ОСЪЖДА М. П. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. И. М. сумата от 580лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: