3
определение по ч.гр.д.№ 5571 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 06.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5571 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. Д. Д. срещу определение № 2326 от 11.08.2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 1792 от 2014 г., с което е потвърдено определение № 9304 от 26.06.2014 г. на Варненския районен съд за спиране на гр.д.№ 4522 от 2014 г. до приключване на т.д.№ 211 от 2014 г. на Варненския окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационно обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена от жалбоподателя задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр.д.№ 1036 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 93 от 18.04.2003 г. по гр.д.№ 2753 от 2001 г. на ВКС, Трето г..о., решение № 852 от 01.09.1999 г. по гр.д.№ 1030 от 1998 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 432 от 25.03.2002 г. по гр.д.№ 795 от 2001 г. на ВКС, Трето г.о./ по следния правен въпрос: трябва ли съдът да изследва дали е извършено дисциплинарно нарушение, преди да е установил спазването от работодателя на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание /при наличието на данни за неспазването на тези срокове. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: ако служител в търговско дружество е и съдружник в дружеството, неоснователното получаване на дивидент от него представлява ли нарушение на трудовата дисциплина.
В писмен отговор от 15.09.2014 г. пълномощникът на ответника по частната жалба [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК: обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 18.08.2014 г., а частната жалба е подадена на 21.08.2014 г.
Тъй като въззивната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо развитието на делото определение на първоинстанционния съд, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, за да се допусне касационно обжалване на този акт, е необходимо да са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК. В конкретния случай такива основания няма поради следното:
1. Първият поставен от жалбоподателя въпрос /трябва ли съдът да изследва дали е извършено дисциплинарно нарушение, преди да е установил спазването от работодателя на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание /при наличието на данни за неспазването на тези срокове/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение: За да потвърди определението на първоинстанционния съд за спиране на делото, въззивният съд не е приел, че въпреки неспазването на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ е налице извършено от работника дисциплинарно нарушение и поради това заповедта за уволнение е законосъобразна. Съдът въобще не се е произнасял по въпроса дали сроковете по чл.194, ал.1 от КТ са спазени, а и не е бил длъжен към този момент да се произнася по този въпрос, тъй като това е въпрос, касаещ съществото на спора, по който съдът се произнася с решението. Още повече, че по делото няма данни за неспазване на тези срокове, доколкото видно от заповедта за уволнение дисциплинарното наказание на К. Д. е наложено не за получаване на сумата 83 600 лв., което действително е станало преди около 3 години /на 23.12.2011 г./, а за отказа на К. Д. след получаване на покана от работодателя да върне тази сума.
2. Вторият поставен правен въпрос /ако служител в търговско дружество е и съдружник в дружеството, неоснователното получаване на дивидент от него представлява ли нарушение на трудовата дисциплина/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение за спиране на делото: В него съдът не се е произнесъл дали сумата 83 600 лв. представлява получен от ищеца дивидент и дали отказът на ищеца да върне на работодателя тази сума представлява нарушение на трудовата дисциплина или не. Макар и неизрично съдът е приел, че за разрешаването на въпроса за преюдициалността от значение е само дали отказът на ищеца да върне на работодателя си сумата 83 600 лв., за която се води т.д.№ 211 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, е посочен в заповедта за уволнение като нарушение на трудовата дисциплина, а не дали този отказ действително представлява дисциплинарно нарушение. Произнасяйки се по искането за спиране на делото, съдът не е и бил длъжен да се произнася по този въпрос /дали неоснователното получаване на дивидент от работника представлява нарушение на трудовата дисциплина/, доколкото т.д.№ 211 от 2014 г. няма за предмет установяване на това дали невръщането на сумата 83 600 лв. представлява дисциплинарно нарушение /предмет на делото е установяването само на това дали ищецът дължи връщане на тази сума/ и доколкото този въпрос е относим към съществото на спора за незаконност на уволнението и следва да бъде разрешен едва с решението по трудовото дело.
Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2326 от 11.08.2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 1792 от 2014 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.