О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр. София, 07.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2762 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение № 1215 от 09.06.2015г. по в.гр.д. № 1009/2015г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, с което е потвърдено решение № 19536 от 06.01.2015г. по гр.д. № 887/2014г. на СГС, ГО, I-10 състав. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът ЗК [фирма] е осъден да заплати на Е. В. П., действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. П., сумата 24 000 лева, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 28.03.2009г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2009г. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че въззивният съд изцяло е игнорирал доказаността на твърдението му, че причина за настъпване на произшествието е само поведението на водача на л.а. „Опел К.” с рег [рег.номер на МПС] , който е предприел маневра изпреварване на забранено за това място, без извършването на тази маневра да е било обезопасено. Твърди, че изводът на въззивния съд, че водачът на л.а. „Форд” е извършил недопустима маневра, е изолиран и без оглед на съвкупното обсъждане на всички доказателства по делото. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 /неправилно посочена т.1/ ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона:
1. Възниква ли материално право за обезвреда за неимуществени вреди в случаите, при които преценката за дължимост на обезвреда не е основана на постигната абсолютна достоверност на съответното фактическо твърдение, което обуславя спорното право – наличието на вина на лицето, сочено за деликвент, за осъществяване на събитието;
2. Възниква ли материално право за обезвреда на неимуществени вреди в случаите, при които от реалното съпоставяне на конкретно установените по делото обстоятелства, и от съвкупното обсъждане на действителното съдържание на приобщените доказателства не е постигната абсолютна достоверност на фактическото твърдение, обуславящо спорното право – наличието на вина;
3. Допустимо ли е съдът да замести със собствени изводи изводите относно фактически обстоятелства при настъпване на деликт, установени посредством специални знания в определена област на науката, с оглед произнасянето си по квалифициране на поведението на лице, за което се твърди да е причинило вреди поради деликтно поведение.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 539 от 22.02.1965г. по гр.д. № 2624/1964г. на ВС, I г.о. по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора по предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва.
Ответницата по касация Е. В. П., действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. П., оспорва касационната жалба. Оспорва наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, като твърди, че настоящият казус е неотносим към нито едно от основанията в цитираната правна норма. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил събраните по делото доказателства – постановление по ДП № 124/2009г. по описа на РУ на МВР Септември, застрахователна полица, заключение на САТЕ, заключение на СМЕ и свидетелски показания, и е приел за установено, че на 28.03.2009г. е настъпило ПТП, вследствие на което на ищцата, пътувала на задната седалка на л.а. „Форд Ескорт“, са били причинени телесни увреждания. Приел е, че първопричина за настъпилото ПТП е поведението на водача на л.а. „Опел К.“ – предприето изпреварване на забранено за това място и по време, когато изпреварването не е било безопасно. Анализирайки поведението на водача на л.а. „Форд Ескорт“, въззивният съд е достигнал до извода, че то е противоправно – нарушаващо императивно вмененото му задължение от чл.20, ал.2 ЗДвП като участник в пътното движение – да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, поради което е счел, че установената с чл.45, ал.2 ЗЗД законова презумпция не е оборена в процеса. Изложил е съображения, че водачът на л.а. „Форд Ескорт“ в нарушение на чл.20, ал.2, пр.2 ЗДвП не е предприел маневра намаляване на скоростта и аварийно спиране, а е предприел недопустима от закона маневра – завиване на дясно и напускане на пътното платно, като с поведението си е причинил телесните увреждания на пострадалата ищца. Счел е, че в случая не е предприета правомерна спасителна маневра, тъй като в резултат на нея е увредено друго лице, което не участва в създаване на опасността, и поради това деянието не може да се определи като случайно и отговорността на водача не отпада. С оглед на това е споделил извода на първоинстанционния съд за независимо съпричиняване от водачите и на двата автомобила, участвали в процесното ПТП.
За определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е взел предвид релеватните обстоятелства – броя и вида на получените от ищцата травматични увреждания, проведено лечение, периода и интензивността на търпените болки и страдания, периода на лечебния и възстановителния период, възрастта на ищцата към датата на увреждането, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането. Въз основа на това е определил обезщетение в размер на 36 000 лева.
Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на релевираното от ответника възражение за съпричияване на увреждането от страната на пострадалата ищца, която не е била поставена в система за обезопасяване на деца, съобразявайки, че при правилно използване на системите за обезопасяване на деца травмите на ищцата биха били по-малки. Приел е, че съпричиняването е в размер на 1/3, с оглед на което обезщетението следва да се намали до размер на 24 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора правни въпроси, отнасящи се до доказването на осъществен деликт и до задължението на съда да вземе предвид прието по делото заключение, не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Въззивният съд е достигнал до крайния си извод за наличие на виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число и заключението на съдебната автотехническа експертиза, и доводите на страните и въз основа на тях е установил механизма на настъпване на процесното ПТП. Въззивният съд е обсъдил поведението на двамата водачи, участници в произшествието, и е извършил преценка дали настъпилото ПТП е в причинна връзка с поведението на водача на л.а. „Форд Ескорт“, за който е била сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество. Доколко изводите на въззивния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства е въпрос, касаещ правилността на решението, по която касационната инстанция не може да се произнесе в стадия на селектиране на касационните жалби. Поради това следва да се приеме, че поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват касационно обжалване. При липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по иска за лихва, но не е формулирал материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който се произнесъл съда и който е обусловил решаващите му изводи и е от значение за крайния изход на делото. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената от ответника касационна жалба. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответницата разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представените доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1215 от 09.06.2015г. по в.гр.д. № 1009/2015г. на Софийски апелативен съд, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: