О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
[населено място], 09.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1569/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №1512/07.03.2017 г. по гр.д.№ 9548/2016 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ–61–2324/ 11.03.2016 год. по гр.д. № 27937/ 2015 год. на Софийски районен съд. С потвърденото решение са уважени предявените от [фирма] обективно съединени искове, за сумата от 21 013,20 лева,с правно основание чл. 266 ЗЗД – дължимо възнаграждение по договор за изработка и за сумата от 13 986,80 лева, с правно основание чл.92 ЗЗД – неустойка за забава в издължаване на предходното възнаграждение, за периода 02.07.2013 г. – 21.05.2015 г.. Касаторът оспорва въззивното решение като неправилно, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, досежно преценка на годността на доказателствени средства в процеса и поради нарушения в разпределение тежестта за доказване на релевантни факти,в причинност с оспорването на писмени доказателства по делото.Страната сочи непроизнасяне по релевиран съществен довод в оспорване на основателността на иска – неиздадена от ищеца изпълнител фактура,като предвидено в договора условие за възникване задължението за плащане на възнаграждението по договора за изработка. Сочи се и нарушение на материалния закон – чл.20а от ЗЗД, предвид съобразяване на съда с „ мнимата”, а не действителна воля на страните, в аспект на решаващото за ответника възражение, че представените от ищеца първи две страници от сключения договор не кореспондират с действителното съдържание на сключения между страните договор.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване , поради неудовлетвореност на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – несъответствие на съдържанието на формулираните въпроси с това на решаващите мотиви на въззивния съд, за потвърждаване осъдителното решение на първоинстанционния.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване,с оглед цената на иска, в частта по произнасяне въззивния съд по иска с правно основание чл.266 ЗЗД , съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване и изхождайки от съдържанието на формулираните въпроси ,респ. преценявайки съответна част от процесуалните действия и произнасянето на съда, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира възнаграждение за изпълнена работа, възложена му съгласно договор от 11.06.2012 год. с предмет / чл.1/ – „ изготвяне на бизнес план „, като форма на „ оказване на съдействие /на възложителя / да получи писмено съгласие от Министерство на земеделието и храните , за частично възстановяване на допустими разходи по проект от направление „ Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти „, на Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 година „. Представен е констативен протокол от 21.06.2012 г., подписан двустранно,за приемане на извършената работа по изпълнение на договора, „ без забележки „ . Представен е и сключен с ДФ „ Земеделие „ договор от 01.07.02013 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти „ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година.
Ответникът е оспорил исковете, с твърдението, че между него и ищеца има сключен договор , но не със съдържанието на представения / досежно първите две страници /, като не е оспорена автентичността на подписа на представляващо го лице,респ. опровергавано съдържанието от третата страница от договора,представен с исковата молба. Страната се позовава на обстоятелството, че всяка от първите две страници не носи подпис на нейн представител, поради което и с оглед оспорването тежестта за установяване на действителното съдържание на сключения договор – като идентично с поддържаното от ищеца – била на последния. Ответникът не е представил свой екземпляр от сключения договор , като оспорването на съдържанието очевидно твърди единствено в аспект на оспорване основанието и/или изискуемостта на плащането , твърдейки че е договорено да се извърши само ако би била получена, но във всички случаи след получаване на безвъзмездната финансова помощ от съконтрахента си – ДФ „Земеделие„,при безспорно установено единствено междинно плащане.Паралелно се твърди, но фрагментарно и без конкретизация , некачествено изпълнение на възложеното / давани лоши съвети от консултанта /.
За да потвърди първоинстанционното, осъдително решение, въззивният съд е изходил от обстоятелството, че на подписаната от ответника трета, заключителна страница от договора, изрично е записано сключването му в два еднообразни екземпляра, по един за всяка от страните,какъвто екземпляр ответникът не представя . Съобразил е и включването на дължимото за изготвяне плана възнаграждение, като покриван от безвъзмездното финансиране, разход , което допълнително обуславя извод за голословност на възражението на ответника, че такова не се дължи преди изплащане на помощта ,след като и за да би получил финансирането следва да удостовери извършването му.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси, всички обосновавани общо / без разграничение на практиката по всеки от тях /, в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с определение № 842 по гр.д.№ 678/2012 год. на ІV г.о. на ВКС ; на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с решение № 25 по гр.д.№ 355 / 2011 год. на Апелативен съд – Варна , както и с формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : 1/ Какво е цялостен документ ? ; 2/ Как трябва да са скрепени отделните страници от различни размери , за да се приемат за един цялостен документ ?;3/ Достатъчно ли е няколко страници размер А4 да бъдат скрепени с телбод , за да се приеме ,че са един цялостен документ ? и 4/ Как и къде следва да бъде подписан един документ и колко и къде подписа следва да бъдат положени, за да се приеме този документ за носещ подписа на страната, която го оспорва , по смисъла на чл.193 ГПК ?
Всички поставени въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд е изхождал от неоспорено от ответника , изходящо от същия , с качеството на свидетелстващо в тази му част, волеизявление за съставен и за него екземпляр от действително сключения с ищеца договор, чието съдържание твърди различно от това на представения от ищеца екземпляр. Ответникът не е представил екземпляр от сключения договор, нито своевременно заявил обстоятелства в тази връзка / за лишаване от държане на такъв, не по своя воля,вкл. не поради бездействие / и доказал същите. Няма законоустановено правило за приподписване на всяка страница от договор и предприемането на такова зависи изцяло от волята на страните и доверието помежду им, като съществуват различни гаранции в удостоверяване съдържанието на договореното,с оглед охраняване интересите на всяка от тях. Такава гаранция е именно сключването на договора в два екземпляра и държането на екземпляр от договора от всяка от страните. Такава гаранция би било и приподписването на всяка страница от договора, но непредприемането й от страните,не изключва материалната доказателствена сила на договора, като диспозитивен, а не свидетелстващ документ.
Необоснован би се явил и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – определение № 842 по гр.д.№ 678/2012 год. на ІV г.о. на ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК, като не е допуснато касационно обжалване и следователно не съставлява задължителна съдебна практика. Реш. № 25 по гр.д.№ 355/2011 год. на Апелативен съд – Варна не разрешава правния въпрос в идентична фактологична обстановка, доколкото в същото не се коментира волеизявление на оспорващата страна, съдържащо се в подписаната от нея част на документа, от което се извежда сключването на договора в два еднакви екземпляра, за разположение на екземпляр на всяка от страните. Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не удовлетворява допълнителния селективен критерий в тази хипотеза, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Както се посочи по-горе, няма законова разпоредба, визираща задължително приподписване или скрепяване на частите / страниците / от един документ, за да би се ползвал като доказателство в цялост. Съгласно задължителните указания в т.4 , допускането на касационното обжалване е предпоставено от наличието на неясна, непълна или противоречива правна норма, чието тълкуване е породило противоречива практика или от обосноваване необходимост от преодоляване на иначе еднозначна, но неправилна съдебна практика, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Нещо повече : поставените въпроси са в обосноваване позицията на страната, че ако нейният съконтрахент ДФ „Земеделие„ не й преведе договорената безвъзмездна финансова помощ / предпоставка за която не е възприетият за договарянето й бизнес план, а фактическото му реализиране, в съответствие с предвиденото /, не дължи изобщо възнаграждение на ищеца, респ. / очевидно в случай на неоспорвана от фонда дължимост, но при забава на същия / че дължи такова само след получаване на помощта.Подобна теза противоречи на принципа за възмездност на търговските сделки,а и не се твърди формирана воля за безвъзмездност в „различните страници „. Що се касае до изискуемост на възнаграждение, като договорено да се плати след изпълнение на трето лице в полза на възложителя , при наличие на връзка между резултата от изпълнението по договора между страните , с дължимото в изпълнение на договора на възложителя с третото лице , ВКС е имал повод да постанови задължителна съдебна практика, която, макар да не прогласява нищожност на такава уговорка, приема че същата следва да се тълкува в аспект на добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора, като се отчита времето, обичайно необходимо за изпълнението на възложителя спрямо третото лице, респ. обичайното време за изпълнение на това трето лице към възложителя, при ирелевантност на обстоятелствата дали възложителят / вече в качеството си на изпълнител / е изпълнил в срока спрямо третото лице / в качеството му на негов възложител, както и дали е изпълнил точно и изпълнението му е било прието / така реш.№ 15 по т.д.№ 2404/2014 год. на І т.о. на ВКС /. Съгласно тази практика, срокът за плащане при действително доказана уговорка за изискуемост на възнаграждението след плащане от страна на Фонда, би предпоставила съобразяване на срока по чл. 4.7 от сключения договор с Фонда, а не и фактическо изплащане на помощта, несъобразено с този срок, или изобщо неизвършено след изтичането му. Следователно, изначално тезата на ответника е несъстоятелна, относно значението на спорната клауза относно изискуемостта на вземането , като достатъчно за обосноваването на различен от настоящия правен резултат .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1512/ 07.03.2017 г. по гр.д.№ 9548/2016 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :