О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр. София, 09.09.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1835/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) – [населено място], представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1753 от 30.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1855/2019 г., с което е потвърдено определение № 690 от 11.02.2019 г. по т. д. № 202/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград за прекратяване на производството по делото на основание чл.126 ГПК.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е обсъдил всички доводи в частната въззивна жалба, както и че е приложил разпоредбата на чл.126 ГПК при липса на идентичност в предмета на т. д. № 202/2018 г. и на образуваното пред друг състав на Окръжен съд – Благоевград т. д. № 165/2017 г.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в жалбата и в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение – чл.280, ал.2, пр.3 ГПК,.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са депозирани отговори от ответниците „П. 2013” О. – [населено място], и „В & В. Оранжерии П.” О. /н./ – [населено място], които изразяват становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
Производството по т. д. № 202/2018 г. е образувано пред Окръжен съд – Благоевград по предявен „Корпоративна търговска банка” АД /н./ против „В&В. Оранжерии П.” О. и „П. 2013” О. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на банката – ищец на сключена между дружествата – ответници разпоредителна сделка – договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 10.09.2015 г., оформен с нотариален акт № 73, том І, рег. 7784, дело № 235/2015 г. на нотариус Ф. Ш. с рег. № 511.
С определение № 690 от 11.02.2109 г. съставът на Окръжен съд – Благоевград е прекратил производството по делото на основание чл.126 ГПК, след като е констатирал служебно, че пред друг състав на същия съд е висящо т. д. № 165/2017 г., образувано по предявен по-рано от „Корпоративна търговска банка” АД /н./ против „В&В. Оранжерии П.” О. и „П. 2013” О. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на същия договор от 10.09.2015 г. В мотивите към определението са изложени съображения, че двете дела имат идентични страни и предмет, както и че въведените с исковата молба по т. д. № 202/2018 г. фактически твърдения за наличие и на други договори за кредит, с които ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник, и за знание на купувача за увреждащия характер на сделката поради свързаност по смисъла на § 1 ДР на ТЗ на управителите на двете договарящи дружества, не променят предмета на по-късно заведеното дело и не изключват приложението на чл.126 ГПК.
Сезиран с частна жалба от банката – ищец, Софийски апелативен съд е потвърдил определението за прекратяване на делото с обжалваното в настоящото производство определение № 1753 от 30.05.2019 г.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е анализирал съдържанието на исковите молби по двете дела и е достигнал до извод, че между делата има пълен субективен и обективен идентитет. Позовавайки се на практика на ВКС по приложението на чл.135 ЗЗД, според която вземането на кредитора не е предмет на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, съдът е мотивирал извод за неоснователност на доводите на ищеца – частен жалбоподател за разлика в предмета на двете дела по причина, че в производството по т. д. № 202/2018 г. той се е легитимирал като кредитор на продавача по договора от 10.09.2015 г. освен с договора за кредит, въведен в производството по т. д. №165/2017 г., и с още няколко договора за кредит, по които дружеството – продавач има непогасени задължения. При преценката на правилността на първоинстанционното определение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че исковете по двете дела са основани на едни и същи правно релевантни факти, включително относно знанието на купувача за увреждащия характер на сделката.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал следните въпроси, определени като значими за изхода на делото (чл.280, ал.1 ГПК) : „1. Липсата на произнасяне от страна на второинстанционния съд по всички направени в частната жалба съображения представлява ли процесуално нарушение; 2. Знанието на ответниците по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД относно причиненото увреждане на кредитора част ли е от правопораждащия фактически състав на иска, съответно от предмета на делото; 3. Налице ли е пълен обективен идентитет между две дела, образувани по искове с правно основание чл.135 от ЗЗД, с оглед приложението на чл.126 от ГПК, когато по първото дело се твърди, че знанието на ответниците относно причиненото увреждане на кредитора произтича от едни факти, а по второто – от други факти”. Достъпът до касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въззивното определение противоречи на последователната практика на ВКС и в частност на практиката в решение № 142/01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., а по втория и третия въпрос – на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргументи, че чл.126, ал.1 ГПК не съдържа изрично указание за разрешаването им и по тях няма трайно установена съдебна практика.
Въпросът дали липсата на произнасяне по всички доводи в частната въззивна жалба съставлява процесуално нарушение не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Под формата на въпрос частният жалбоподател въвежда оплакване за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо неправилност на обжалваното определение. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверя правилността на обжалвания въззивен акт (с изключение на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК), поради което дори да са налице данни за постановяване на определението в нарушение на съдопроизводствените правила, определението не може да се допусне до касационно обжалване по посочения въпрос – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на твърденията на жалбоподателя за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС.
Общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не е осъществено и по отношение на другите два въпроса, с които жалбоподателят е обосновал приложното поле на касационния контрол. Въззивният съд не е отрекъл, че знанието на ответниците и конкретно на купувача по оспорваната разпоредителна сделка е част от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД и не е обсъждал дали приложението на чл.126 ГПК предполага фактите, от които се извежда знанието, да са идентични. За да потвърди прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел единствено, че двете дела са между едни и същи страни и имат идентичен предмет, тъй като по всяко от делата ищецът се легитимира като кредитор на ответника – продавач и се позовава на знание за увреждащия характер на сделката. Относно знанието въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че различните факти, от които то се извежда, не изключват идентичността в предмета на делата, а извършената в този смисъл преценка е от значение за правилността на обжалваното определение. Поради отсъствие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не се налага произнасяне по поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (която не би могла да се счете за надлежно аргументирана с твърдението, че „разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК не съдържа изрично указание за решаване на зададения въпрос и по него липсва трайно установена практика”).
Частният жалбоподател поддържа като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на подлежащите на касационно обжалване актове на въззивните съдилища, уредена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността по чл.281, т.3 ГПК. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивният съдебен акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон и от нарушаване на правилата на формалната логика, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само след допускане на въззивния акт до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
В конкретния случай частният жалбоподател е аргументирал очевидната неправилност на обжалваното определение с доводи, насочени към оспорване на правилността на извода на въззивния съд за пълен обективен идентитет между двете дела, въпреки разликата във фактите, от които е изведено знанието на ответниците за увреждащия характер на сделката. В мотивите към определението въззивният съд е приел, че двете дела имат идентичен предмет и предявените по тях искове са основани на едни и същи правнорелевантни факти. Доводите на частния жалбоподател предполагат проверка на законосъобразността и обосноваността на тези изводи, а необходимостта от извършването й е несъвместима с очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява определението като очевидно неправилно и поради това не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 1855/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответниците по частната касационна жалба и не следва да се присъждат.
В зависимост от изхода на делото и по аргумент от чл.62, ал.2 З. „Корпоративна търговска банка” АД /н./ следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 15 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1753 от 30.05.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 1855/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата 15 лв. (петнадесет лв.) – държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :