О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N550
София,20.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 242/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, с което се оставя в сила решение № 248 от 21.05.2008 г. по т.д. № 189/2007 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора срещу “А” О. , гр. В. иск с правно основание чл.265, ал.1, предл. второ ЗЗД за сумата 17 986.80 лв.
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения – основания за отмяната му като неправилно по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че през 2003 г. било подписано споразумение и строителството продължило до 2005 г., когато обектът бил спрян и съставен Акт обр.10, като застъпва становището, че този момент следва да се приравни на приемане на обекта и от него започва да тече 18-месечния гаранционен срок.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обоснова допустимостта на касационното обжалване с наличието на предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на чл.265, ал.3 ЗЗД.
Ответникът по касация “А” О. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна и поради това дължи произнасяне по наличието на наведеното в нея основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел, че строителство е извършвано в периода 28.06.2001-27.12.2001 г., през който са подписани 7 бр. Протоколи обр.19, като протокол № 5 за покривната конструкция, по отношение на която са направени претендираните от ищеца разходи за отстраняване на недостатъци е подписан без възражение на 28.09.2001 г. С протокол от 06.09.2005 г. договорът бил прекратен, а възраженията на ищеца по същество чрез отправяне на нотариална покана за заплащане на направените от него разходи е връчена на 25.01.2007 г. При тези доказателства съдът приел, че след като обектът не е бил завършен по вина на ищеца и от датата на приемане на актуваните СМР чрез подписване на протоколите обр.19 в рамките на договорения 18 месечен гаранционен срок не са били констатирани недостатъци по покривната конструкция, за които да е уведомен изпълнителя, то отговорността му за лошо качество не може да бъде ангажирана. В тази връзка е изтъкнато, че възложителят е бил длъжен да вземе мерки за консервиране на обекта, щом се е очертало прекалено голямо удължаване на строителството.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и съответно за изхода на делото, който макар и да не е точно формулиран, се извежда от поддържаните в касационната жалба доводи. Това е въпросът за задължението на съда да изгради фактическите си и правни изводи след преценка на всички релевантни за делото факти и представените в тяхна подкрепа доказателства, което задължение въззивният съд в отклонение с постоянната практика по приложението на чл.188 ГПК (отм.) не е изпълнил. Така маркираният от съда Протокол от 06.09.2005 г. не е обсъден с решението във връзка с релевирания от касатора довод, че строителството, макар и временно преустановено поради липса на финансови средства е продължило до 2005 г. въз основа на двустранно подписано споразумение през 2003 г, което от своя страна дава основание да се счете, че от значение за изхода на делото е и повдигнатият от касатора материалноправен въпрос относно началния момент, от който започват да текат сроковете по чл.265, ал.3 ЗЗД за реализиране отговорността на изпълнителя за недостатъци на обект, предаден незавършен на възложителя поради прекратяване на договора за строителство. По този въпрос не е налице съдебна практика и с произнасянето по него касационният съд ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, на които основания касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 21.11.2008 г. по т.д. № 337/2008 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Ф. “Л” в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 359.74 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: