2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 10.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 5451/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Б. Д. Б. е подал жалба вх. № 19186/29.06.2015 г. срещу определение № 3192 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 925/2015 г.на Пловдивския окръжен съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу разпореждане от 10.12.2014 г. по ч. гр. д. № 18359/2013 г. на Пловдивския районен съд за издаване на изпълнителен лист за разноски в полза на [фирма].
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и обезсилване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Представил е изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, към което е приложил съдебна практика.
Ответната страна, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с писмен отговор оспорва жалбата по допустимост и основателност и претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е редовна, но се явява недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, като съображенията за това са следните:
Производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в чл. 407 ГПК като двуинстанционно. Разпореждането за издаване или за отказ да се издаде изпълнителен лист подлежи на контрол по пътя на обжалването само пред една по-горна инстанция. В този смисъл е задължителната практика на ВКС при действието на ГПК /отм./ – т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК. Това разрешение следва да се прилага и при действието на новия ГПК /от 2007 г./, тъй като разпоредбите на чл. 244 ГПК /отм./ и чл. 407 ГПК, уреждащи производството по издаване на изпълнителен лист, са аналогични. Определението на въззивна инстанция по съществото на частна жалба срещу разпореждане по чл. 407, ал. 1 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като нито е преграждащо развитието на делото, нито с него се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на друго производство. С постановяването му е изчерпан процесуалният ред за защита и подадената срещу него частна жалба е недопустима. В този смисъл е и многобройната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 407, ал. 1 ГПК /напр. определение № 40/30.01.2013 г. по ч. гр. д. № 1/2013 г. на ВКС, I-во г. о.; определение № 114/18.03.2010 г. по ч. гр. д. № 433/2009 г. на II-ро г. о.; определение № 318/24.06.2010 г. по ч. гр. д. № 331/2010 г. на III-то г. о.; определение № 519 от 07.07.2010 г. по ч. т. д. № 370/2010 г. на ІІ-ро т. о., и др./.
Като недопустима, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.
При този изход на делото и предвид заявеното искане, на ответника следва да се присъдят разноските за водене на делото пред ВКС в размер на 150 лева по договор за правна защита и съдействие № 129809 от 28.07.2015 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 19186/29. 06.2015 г. срещу определение № 3192 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 925/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 5451/2015 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
ОСЪЖДА Б. Д. Б. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноските за водене на делото пред ВКС в размер на 150 /сто и петдесет лв./ лева.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му чрез препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: