О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.551
София, 11.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 1742/2014 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 497/11.04.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 298/2014 г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, IV в. гр. с-в, с което е оставена без уважение като неоснователна частната му жалба срещу определение № 722 от 17.02.2014 г. по гр. д. № 6876/2013 г. на Плевенски районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение от 04.03.2014 г., с което е върната исковата му молба на основание чл. 130 ГПК и е прекратено производството по делото, като частният касатор е осъден да заплати на всеки един от двамата ответници разноски в размер от по 1 440 лева – адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а допускането на касационно се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] възразява в писмения си отговор срещу допустимостта на касационното обжалване. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 6876/2013 г. по описа на Плевенски районен съд е образувано по предявен от частния жалбоподател иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване спрямо ответниците [фирма] и [фирма], че липсва основание за промяна на лицето по чл. 139б ЗЕ на описаните в исковата молба обекти – сгради етажна собственост и за отписването им от отчет по партидата му и зачисляването им на отчитане по партидата на втория ответник. По съображения, че предмет на предявените искови претенции е установяване несъществуването на факт с правно значение, а съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК такива претенции са допустими само в изрично предвидените в закона случай, какъвто не е налице в случая, първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, поради което постановил връщането на исковата молба и прекратил производството по делото. Въззивният съд споделил изводите в обжалвания съдебен акт и го потвърдил като правилно постановено.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си жалбоподателят е посочил селективните критерии на т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 на ГПК.
Поставеният от частния касатор въпрос относно предпоставките за упражняване на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и преценката на съда по отношение на фактите, от които произтича претендираното от ответника право, по който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не отговаря на общото изискване на закона за допускане на касационно обжалване, тъй като той касае основателността, а не допустимостта на исковата претенция, което е самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване.
Във връзка с твърдяния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК жалбоподателят не сочи кой е процесуалноправният въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. С оглед цитираната практика – определение № 15 от 27.01.2009 г. по ч. гр. д. № 11/2009 г. на БАС и определение № 246 от 26.03.2010 г. по ч. гр. д. № 186/2010 г. на ОС Враца и коментираната от него възможност да се приложи разпоредбата на чл. 130 ГПК преди, а не след изпращането на преписи от исковата молба на ответниците следва да се отбележи, че според постоянната практика преценката на съда допустим ли е искът, с който е сезиран, може да се извършва във всяко положение на делото.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните формулирани от жалбоподателя въпроси – обхваща ли проверката по чл. 130 ГПК редовността само на исковата молба или следва да се проверят всички налични към момента на решаване на въпроса по допустимостта доказателства по делото; може ли съдът да прекрати с определение производството по делото, приемайки че ищецът няма правен интерес от установителен иск, след като е приел исковата молба за редовна по чл. 131, ал. 1 ГПК, постановил е размяна на книжата, приел е представените от ответника възражения и доказателства и на база на тези доказателства и преди да са приключили устните състезания е прекратил производството по делото; може ли да се прекрати производството поради липса на правен интерес след получаване на отговора на исковата молба, без да се разгледа делото по същество. По поставените въпроси не е налице нито една от двете кумулативни предпоставки за допускането до касационно обжалване, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, които са основани на разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК, според която искове относно съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в предвидените от закона случаи, какъвто не е налице в поставения за разглеждане спор. Освен това те не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбите на чл. 130 ГПК и чл. 131 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по частната жалба [фирма], [населено място] следва да се присъдят направените от разноски пред касационната инстанция в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че то е платено в брой.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 497/11.04.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 298/2014 г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, IV в. гр. с-в.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 600 /шестотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: